— Но пощенските разпоредби забраняват това.
— Така е. Но пощаджиите го правят от години. Никой не може да пострада, докато някой не се оплаче. А това е изключено. По всяка вероятност раздавачите са единствените приятели, които е имал.
— Доколкото разбрах, този Уолас не се занимава много с фермерство.
— Дори никак. Има няколко лехи със зеленчуци и това с всичко. Цялото място е потънало в буреняци.
— Но все някак преживява. Трябва да получава пари отнякъде.
— Получава — кимна Луис. — На всеки пет или десет години продава шепа скъпоценни камъни на някаква фирма в Ню Йорк.
— Законно?
— Не мисля, че са крадени, ако това имате предвид. Предподагам, че ако някой реши да се заяде, все ще открие нещо незаконно. Не в самото начало, по времето, когато за пръв път е започнал да ги изпраща. Но законите се менят и предполагам, че както той, така и купувачите са в нарушение на доста от тях.
— И вие нямате нищо против?
— Направих проверка във фирмата — каза Луис — и те бяха доста притеснени. Първо на първо, те направо ограбват Уолас. Казах им да продължат да купуват. Казах им, ако някой отиде да ги проверява, да го насочат направо към мен. Казах им да си държат устата затворени и нищо да не променят.
— Не желаете някой да го подплаши — отбеляза Хардуик.
— Точно така, не искам. Искам раздавачът да продължи да му доставя стоки и нюйоркската фирма да продължи да изкупува скъпоценните му камъни. Нищо не искам да се промени. И преди да сте ме попитали откъде взема скъпоценностите, ще ви кажа, че не зная.
— Може да си има мина.
— Трябва да е страхотна мина. Диаманти и рубини, и смарагди — и все от една и съща мина…
— Предполагам, че дори и при цените, които му предлагат, си докарва доста добри пари.
Луис кимна.
— Изглежда, поредната пратка тръгва едва когато му свършат парите. Пък и няма нужда от кой знае колко. Живее доста скромно, ако съдим по продуктите, които си купува. Но е абониран за много вестници и списания, както и за десетки научни списания. Купува и много книги.
— Техническа литература?
— Да, отчасти, но най-вече следи развитието в различните области на науката: физика, химия, биология — все от тоя род.
— Не разбирам…
— Разбира се, че не разбирате. И аз не разбирам. Той не е учен. Или поне няма никаква системна научна подготовка. В онези години, когато е ходел на училище, науките не са се изучавали много, особено в сравнение с днешното образование по тези дисциплини. Да не говорим, че каквото и да е научил по онова време, не би му било от полза днес. Завършил е основно училище — от онези едностайни селски училища — и след това е изкарал една зима в „пансион“, както са му викали тогава, просъществувал година-две в градчето Милвил. В случай че не знаете, през петдесетте години на миналия век това се е считало за доста добро образование. По всичко изглежда, че е бил твърде интелигентно момче.
Хардуик поклати глапа.
— Звучи невероятно. Проверихте ли всичко това?
— Доколкото можах. Налагаше се да пипам внимателно. Не исках никой да разбере. Забравих нещо — много пише. Наведнъж купува дузини от онези подвързани бележници голям формат, а мастилото — на кило.
Хардуик се изправи от бюрото и закрачи нагоре-надолу из стаята.
— Луис — започна той, — ако не ми бяхте показали служебната си карта и ако не бях я проверил, щях да си помисля, че всичко това е някаква безвкусна шега.
Върна се при бюрото и седна. Взе молива и отново го затъркаля между дланите си.
— Вече две години се занимавате с този случай — каза той. — Нямате ли някакво обяснение?
— Никакво — отговори Луис. — Напълно съм объркан. Затова съм тук.
— Кажете ми нещо повече за живота му. Искам да кажа, след войната.
— Майка му почива — поясни Луис — още преди той да се върне. Баща му и съседите я погребват там, на фермата. По онова време много хора са постъпвали така. Младият Уолас получава отпуска, но не успява да се върне навреме за погребението. В онези години балсамирането не е било широко разпространено, а се пътувало бавно. След това се връща на фронта. Доколкото успях да разбера, това е била единствената му отпуска. Баща му остава да живее сам, без друга жена, обработвал си е земята и доста добре се е оправял. Доколкото мога да съдя, бил е добър фермер, изключително добър фермер за онези години. Получавал е няколко земеделски списания и е имал прогресивни схващания. Обръщал е например внимание на такива неща, като редуване на културите и борба с ерозията. Фермата не е била кой знае какво според днешните критерии, но е изкарвал достатъчно за прехраната си и дори е успявал да сложи нещо настрана.