През цялото детство това бе любимата му играчка — чак до деня, когато баща му, завръщайки се вкъщи след едно пътуване до града, му подари истинска пушка. Беше на дванайсет години.
Опитвайки с ръце купчината дъски в тъмнината, подбра тези, които щяха да му свършат работа. Занесе ги до стълбата и внимателно ги спусна долу.
После и той слезе по стълбата и изкачи няколкото стъпала до хамбара, където се съхраняваха инструментите. Отвори капака на големия сандък с инструментите и откри, че е пълен с отдавна напуснати миши гнезда. Изхвърляйки с шепи сламата, сеното и треволяците, които гадинките бяха довлекли, за да си устроят някогашните домакинства, успя да стигне до инструментите. Блясъкът им бе изчезнал, отгоре сивееха с меката патина на годините, през които не са били ползвани, но по тях нямаше никаква ръжда и режещите части бяха запазили остротата си.
Избра си нужните инструменти, върна се в обора и се залови за работа. Също като преди сто години, помисли си той, когато на светлината на фенера скова един друг ковчег. Тогава баща му лежеше мъртъв в къщата.
Дъбовите дъски бяха сухи и твърди, но инструментите бяха в добро състояние и работата му спореше. Ряза, рендосва и кова, докато въздухът се изпълни с мирис на дървени стърготини. В обора беше уютно и тихо, дебелият слой слама под покрива заглушаваше жаловития вой на вятъра отвън.
Измайстори ковчега, но той се оказа по-тежък, отколкото бе очаквал, и се наложи да потърси старата количка, подпряна на гърба на клетката, в която някога държаха конете. Натовари ковчега върху нея и с доста усилия, като си почиваше често, успя да го закара до малкото гробище, намиращо се вътре в ябълковата градина.
И тук, до гроба на баща си, изкопа още един гроб с лопатата и кирката, които бе донесъл със себе си. Не го направи толкова дълбок, колкото би искал, защото си даде сметка, че ако се съобрази с обичая и изкопае двуметров гроб, няма да му стигнат силите да спусне ковчега в него. Реши, че метър и двайсет-трийсет ще са достатъчни. Работи на мъждивата светлина на фенера, поставен отгоре на купчината изкопна пръст. Един бухал долетя от гората, кацна някъде в тъмната градина и загука и загърка между отделните бухукания. Луната залезе на запад, дрипавите облаци се пръснаха и зад тях се показаха звездите.
Най-сетне всичко бе готово — гробът изкопан, ковчегът — спуснат в него. Фенерът едва мъждукаше, газта беше на свършване, а стъклото бе опушено от едната страна, защото фенерът бе стоял накриво.
Инок се върна в станцията и извади един чаршаф, в който да увие мъртвеца. Пъхна библията в джоба си, вдигна обвития в бял саван веганец и при първия блед светлик, предхождащ зората, се отправи надолу към ябълковата градина. Положи веганеца в ковчега, закова капака и излезе от гроба.
Застана прав до него, извади библията от джоба си и намери нужното място. Зачете на глас и дори не беше необходимо да напряга очите си при слабата светлина, за да следи текста, защото много пъти бе чел гази глава:
В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа…
Докато четеше, му мина през ум, че това звучи съвсем уместно; че трябва да има много жилища, в които да се вместят душите на всички жители на галактиката — и на всички останали галактики, които се простираха в безкрайната вселена. Макар че, ако имаше разбирателство, и едно жилище щеше да е достатъчно.
Затвори библията и по памет, доколкото успя да си спомни, изрече заупокойната молитва. Не беше сигурен, че всичко е съвсем точно, но беше достатъчно точно, каза си той, за да не се загуби смисълът. След това зарина гроба.
Звездите и луната се бяха скрили, вятърът бе утихнал. В тихата утрин небето на изток бе седефенорозово.
Инок застана до гроба с лопатата в ръка.
— Сбогом, приятелю — изрече той.
После се обърна и се върна в станцията, сподирен от първите зари на утрото.
16.
Инок стана от писалището и върна дневника обратно на мястото му върху лавицата.
Обърна се и се спря нерешително.
Имаше няколко неща, които трябваше да свърши. Трябваше да прочете вестниците. Трябваше да попълни дневника. В последните броеве на списанието Геофизични изследвания имаше няколко статии, които трябваше да прегледа.