— Мисля, че не — отвърна Инок. — Пък и не си падам много по кучета за лов на миещи мечки.
Ханк го зяпна, учуден, че не среща разбиране. Но продължи да разказва.
— Рой направо побесня. Той отгледа Бучър. И много държи на него. На никого не можеше да позволи, дори на собствената си сестра, да прави номера на кучето му. Хвърли се върху нея, а тя взе, че и него вцепени, също като Бучър. Таквоз нещо не съм виждал, откакто съм се родил. Рой просто се вдърви и после тупна на земята, краката му се сгърчиха до корема, ръцете му се обвиха около тялото му и гой остана да лежи на земята, свит на кълбо. Бучър и той. Ама на онова мече нищо не направи. Него не го скова. Само на своите посегна.
— Не болеше — каза Рой. — Изобщо не болеше.
— А аз си седях — продължи Ханк — и преплитах този камшик. Върхът му беше се разнищил, та го оправях. Виждах какво става, ама изобщо не помръднах, докато не видях Рой свит на кълбо на земята. Тогаз вече не изтраях. Аз съм търпелив човек. Нямам нищо против магиите против брадавици и разни други глупости. Много хора могат да го правят. Не е нещо срамно. Но туй да сковаваш кучета и хора, тъй че да не мърдат…
— И ти я нашиба с камшика — каза Инок.
— Длъжен бях — заяви Ханк тържествено. — Никакви вещици няма да търпя в моето семейство! Шибнах я един-два пъти с камшика и тя започна да мята ръце и да ми прави знаци да спра да я бия. Но аз трябваше да си изпълня дълга и продължих да я шибам. Виках си, че ако я натупам хубавичко, ще я откажа от тия глупости. Тогава и на мен ми направи магия. Като на Рой и Бучър, но при мен беше друго. Мен ме ослепи — собствения си баща ослепи! Нищо не виждах. Просто се препъвах из двора, крещях и си търках очите. После прогледнах, ама нея я нямаше. Видях, че тича през гората нагоре по хълма. Та Рой и аз тръгнахме да я гоним.
— И мислиш, че е при мен?
— Знам, че е при теб — каза Ханк.
— Добре — съгласи се Инок. — Върви я търси!
— И още как — заяви Ханк мрачно. — Рой, виж в обора. Може там да се е скрила.
Рой тръгна към обора. Ханк влезе в пристройката, почти веднага излезе и се насочи към порутения кокошарник.
Инок остана на мястото си и зачака, с пушката в ръка.
Разбра, че става опасно — по-опасно от когато и да е било преди. Да се разбере разумно с тип като Ханк Фишър беше изключено. Каквото и да му кажеше в момента, нямаше да успее да го убеди. Даде си сметка, че не му остава нищо друго, освен да чака, докато Ханк се поуспокои. Едва тогава имаше макар и минимална вероятност да се разбере с него.
Бащата и синът се върнаха.
— Никъде я няма — каза Ханк. — Трябва да е в къщата.
Инок поклати глава.
— Никой не може да влезе в тази къща.
— Рой — викна Ханк, — качи се по тези стълби и отвори вратата.
Рой погледна уплашено към Инок.
— Давай — насърчи го Инок.
Рой тръгна бавно напред и се изкачи по стъпалата.
Прекоси верандата, постави ръка върху топката на входната врата и се опита да я завърти. Опита пак. После се обърна.
— Тате — обади се той, — не мога да я завъртя. Не мога да отворя вратата.
— По дяволите — възмути се Ханк, — за нищо не те бива.
Ханк изкачи стъпалата на два скока и премина гневно през верандата. Протегна ръка, сграбчи топката и с все сила я завъртя. После опита пак и пак. Обърна се вбесен към Инок.
— Какво става тук? — изрева той.
— Казах ти — напомни му той, — че не можеш да влезеш.
— Аз ли не мога! — кресна Ханк.
Хвърли камшика на Рой, слезе от верандата и закрачи към купчината дърва, които бяха отрупани до навеса. С един замах измъкна от дръвника тежката, двуостра брадва.
— По-вниматедно с тази брадва — предупреди го Инок. — Имам я отдавна и много държа на нея.
Ханк нищо не каза. Отново се качи на верандата и зае позиция пред вратата.
— Дръпни се — каза той на Рой. — Трябва ми място да замахна.
Рой отстъпи назад.
— Чакай малко — обади се Инок. — Да не би да искаш да разбиеш вратата?
— Точно така, по дяволите.
Инок кимна мрачно.
— Е? — попита Ханк.
— Нямам нищо против, щом искаш да опиташ.
Ханк се разкрачи и стисна здраво дръжката на брадвата. Стоманата проблясва над главата му и се понесе стремително надолу.
Острието на брадвата се стовари върху вратата, отплесна се и се отклони встрани, отскачайки от вратата. По пътя си надолу и назад мина само на един-два сантиметра от разкрачения крак на Ханк, а инерцията го завъртя почти кръгом.
За миг остана в тази глупава поза, с протегнати напред ръце, в които продължаваше да стиска дръжката на брадвата. Погледна към Инок.