— Но те са на светлинни години…
После млъкна, разколебан. Защото през онази нощ, когато почина мъдрият старец и той съобщи това на Галактическата централа, оттам му отговориха, че веганците са разбрали това в момента, в който е починал. И че нямат нужда от смъртен акт, защото вече знаят от какво е починал.
Разбира се, това му се стори невъзможно, но в галактиката имаше прекалено много неща, които изглеждаха невъзможни, а след време се оказваха напълно възможни, за да може човек да бъде сигурен в преценките си.
Възможно ли бе, запита се той, всеки един веганец да поддържа нещо като мисловна връзка с останалите веганци? Или може би нещо подобно на централно статистическо управление — едно земно название за нещо почти непонятно — официално поддържаше контакт с всеки жив веганец и знаеше къде се намира, как се чувства и с какво се занимава?
Че нещо подобно е напълно възможно, Инок бе готов да допусне. Особено като се имат предвид изумителните постижения, които се срещаха във всички краища на галактиката. Но да се поддържа подобен контакт с един мъртъв веганец бе съвсем друга работа.
— Тялото е изчезнало — повтори Юлисис. — Казвам ти го с пълната увереност, че това е така. И отговорността пада върху теб.
— Веганците ли смятат така?
— Да, веганците. А също и галактиката.
— Но аз направих каквото можах — възкликна Инок разпалено. — Каквото поискаха, направих! Изпълних всички изисквания на веганските закони. Почетох покойника според обичаите на моята планета. Не е честно отговорността да лежи върху мен вечно! Да не говорим, че не вярвам тялото наистина да е изчезнало. Просто няма кой да го вземе. Никой не знае за него.
— Според човешката логика — каза Юлисис — ти, разбира се, си прав. Но не и според веганскага логика. А в този случай Галактическата централа е склонна да подкрепи веганците.
— Веганците — заяви Инок раздразнено — са мои приятели. Досега не съм срещал нито един, който да не ми е харесвал и с когото да не съм се разбирал. Мисля, че и сега ще мога да се разбера с тях.
— Ако ставаше дума само за веганците — каза Юлисис, — сигурен съм, че щеше да успееш. Нямаше да се безпокоя толкова. Но положението е доста по-сложно. На пръв поглед случката изглежда съвсем незначителна, но са замесени много фактори. Например веганците знаеха от известно време, че тялото е откраднато, и се безпокояха, разбира се. Но поради някои съображения досега пазеха мълчание.
— Не е било нужно. Можеха да дойдат при мен. Не знам какво можех да направя…
— Не заради теб мълчаха. Причината е друга.
Юлисис допи кафето си и си сина още една чаша. Допълни и чашата на Инок и остави настрана кафеварката.
Инок го чакаше да продължи.
— Ти може и да не знаеш — каза Юлисис, — но по времето, когато се създаваше тази станция, имаше значителна съпротива от страна на някои народи в галактиката. Изтъкваха се много причини, както е обичайно в подобни ситуации, но основната причина се свежда главно до едно — до несекващата борба за расово и регионално влияние. Една ситуация, която, предполагам, доста прилича на боричканията и интригите тук, на Земята, за спечелване на икономическо влияние от една или друга групировка, от една или друга нация. В галактиката, разбира се, икономическите съображения твърде рядко са основният фактор. Съществуват много друга фактори, освен икономическия.
Инок кимна с глава.
— Бях усетил нещо подобно. Не напоследък. Но не му обърнах сериозно внимание.
— Става дума най-вече за избор на направление — продължи Юлисис. — Когато Галактическата централа започна експанзията си към този спирален клон, това означаваше, че няма да има нито време, нито сили, необходими за експанзия в други направления. Има една голяма група народи, които от векове мечтаят за експанзия към някой от по-близките звездни купове. Това не е съвсем лишено от логика, разбира се. При техниката, с която разполагаме, е напълно възможно да се направи един по-дълъг скок в пространството до някои от по-близките купове. И още нещо — изглежда, куповете са изключително чисти откъм прах и газове, тъй че веднъж пристигнали там, бихме могли да се разгърнем из целия куп по-бързо, отколкото в някои други части на галактиката. Но в най-добрия случай това е една доста рискована работа, защото нямаме представа какво ще намерим там. Възможно е, след като сме изразходвали толкова време и усилия, да се окаже, че там няма нищо или почти нищо. Може би само недвижими имоти, а точно това в галактиката си имаме предостатъчно. Но куповете изглеждат изключително привлекателни за тези, които имат съответната нагласа.