Малко зад плета имаше зеленчукова градина и Инок тръгна през нея, следвайки внимателно пътечката между лехите. После се озоваха на двора и къщата изникна пред тях — порутена съборетина, които очертания се губеха в тъмнината и само кухненските прозорци грееха от меката, топла светлина на лампата.
Инок прекоси двора към кухненската врата и почука. Отвътре се чуха стъпки.
Вратата се отвори и в светлия правоъгълник се очертаха формите на мама Фишър — едра, кокалеста жена, облечена в нещо, което приличаше повече на торба, отколкото на рокля.
Впери поглед в Инок — в очите и се четеше и страх, и предизвикателство. След това забеляза момичето зад него.
— Луси! — извика тя.
Девойката се втурна към нея и майка й я взе в обятията си.
Инок остави фенера върху земята, намести пушката под мишницата си и прекрачи прага.
Завари семейството да вечеря около голяма кръгла маса в центъра на кухнята. Насред масата стоеше красива газена лампа. Ханк се бе изправил, но тримата му сина и непознатият продължаваха да седят.
— Докара я значи — обади се Ханк.
— Намерих я — отвърна Инок.
— Преди малко спряхме да я търсим — продължи Ханк. — Но пак щяхме да излезем.
— Помниш ли какво ми каза днес следобед? — попита го Инок.
— Много неща ти казах.
— Каза ми, че дяволът се е вселил в мен. Ти вдигни още веднъж ръка срещу това момиче и ей богу, кълна се, че ще видиш дявол по пладне.
— Не можеш ме уплаши — развика се Ханк.
Но личеше, че е уплашен. Издаваха го отпуснатата му уста и напрегнатото тяло.
— Ти само опитай — предупреди го Инок. — Ще видиш тогава какво ще стане.
В продължение на една минута двамата мъже стояха така, един срещу друг, после Ханк седна.
— Ела да хапнеш с нас — покани го той.
Инок поклати глава. След това погледна към непознатия.
— Вие ли сте оня, дето събира женшен? — попита.
Мъжът кимна.
— И така може да се каже.
— Искам да говоря с вас. Навън.
Клод Луис се изправи.
— Не си длъжен да излизаш — обърна се Ханк. — Не може да те накара. И тук може да разговаря с теб.
— Няма нищо — каза Луис. — Всъщност и аз искам да говоря с него. Вие сте Инок Уолас, нали?
— Той е ами — каза Ханк. — Преди петдесет години трябваше да е умрял от старост. А я го вижте! Дяволът се е вселил в него. Казвам ви, той и дяволът са се сговорили!
— Ханк — прекъсна го Луис, — затваряй си устата.
Луис заобиколи масата и излезе през вратата.
— Лека нощ — каза Инок на останалите.
— Мистър Уолас — обърна се към него мама Фишър, — благодаря ви, че доведохте моето момиче. Ханк повече няма да я бие. Обещавам ви. Лично аз ще се погрижа за това.
Инок излезе навън и затвори вратата. Вдигна фенера и отиде при Луис, който го чакаше на двора.
— Да се отдалечим малко — предложи той.
Спряха се на края на градината и застанаха един срещу друг.
— Наблюдавате ме от известно време — каза Инок.
Луис кимна.
— Служебно или просто от любопитство?
— Страхувам се, че е служебно. Казвам се Клод Луис. И няма защо да крия — аз съм от ЦРУ.
— Не съм нито предател, нито шпионин — заяви Инок.
— Никой не твърди, че сте. Просто ви наблюдаваме.
— Знаете за гроба, нали?
Луис кимна.
— Извадили сте нещо от него.
— Да — потвърди Луис. — От гроба със странната надгробна плоча.
— Къде е?
— Имате предвид тялото? Във Вашингтон.
— Не трябваше да го вадите — каза Инок мрачно. — Сума неприятности причинихте. Трябва да го върнете. Колкото се може по-скоро.
— Няма да стане веднага — отвърна Луис. — Ще се наложи да го докарат със самолет. Може би след двайсет и четири часа.
— Не можете ли по-бързо?
— Ще видя какво мога да направя.
— Направете всичко възможно. Много е важно тялото да се върне навреме.
— Ще го върна, Уолас. Не знаех…
— И още нещо, Луис.
— Да?
— Не се опитвайте да хитрувате. Не ми пробугвайте разни номера. Просто направете това, което ви казвам. Опитвам се да се държа благоразумно, защото така е по-добре. Но един номер да ми изиграете…
Протегна ръка, сграбчи Луис за ризата и здраво я стисна.
— Разбрахте ли ме, Луис?
Луис запази спокойствие. Дори не се опита да се освободи.
— Да — отвърна той. — Разбрах.
— Изобщо кой дявол ви накара да го направите?
— Такава ми е службата.
— Да, да ме наблюдавате. Но не и да ограбвате гробовете.
Инок пусна ризата.
— Искам да ви питам нещо — каза Луис. — Какво беше това нещо в гроба?