Госпожа Маккаски взе ръката на мъжа си в своята и поглади мазолестата му длан.
— Слушай как се вайка горката госпожа Мърфи — каза тя. — Такова мило детенце да се изгуби в този чудовищен град — това е ужас. Ако беше нашият мъничък Филан, сърцето ми щеше да се скъса.
Господин Маккаски непохватно измъкна ръката си от нейната, но веднага я сложи на рамото й.
— Това е глупост, разбира се — каза той възгрубо, — но и аз щях да страдам жестоко, ако с нашия… Пат се беше случило нещо. Само че ние нямаме деца. Понякога съм нелюбезен с тебе, Джуди, дори груб. Но не ми обръщай внимание.
Те се облегнаха един до друг на прозореца и насочиха вниманието си към драмата, която се разиграваше долу.
Дълго стояха тъй. На тротоара се тълпяха хора, блъскаха се и огласяха улицата с глъч, въпроси, слухове и нелогични предположения.
По едно време гълчавата и шумът пред пансиона се усилиха.
— Какво става там, Джуди? — попита господин Маккаски.
— Това е гласът на госпожа Мърфи — каза жена му като се вслуша. — Казва, че намерила Майк под кревата заспал зад рулото линолеум.
Господин Маккаски се разсмя гръмко.
— Ето ти го твоя Филан — подхвърли злобно той. — Пат никога не би изиграл такъв гаден номер. Ако детенцето, което нямаме, беше откраднато или изчезнало, ами нека се казва Филан и да се свира под кревата като мръсен помияр.
Госпожа Маккаски се вдигна тежко от мястото си и тръгна към бюфета — краищата на устата й бяха отпуснати.
Полицаят Клири се появи иззад ъгъла, когато тълпата вече се разпръсваше. Изумен, той нададе ухо към прозорците на Маккаски, откъдето отново долиташе грохот на паници и чинии и звън на домакински уреди. Полицаят Клири извади часовника си.
— И таз добра! — възкликна той. — Джон Маккаски и благоверната му се бият вече час и четвърт по моя часовник. Госпожата е два пъти по-тежка от него. Господ да му е на помощ.
Полицаят Клири отново свърна зад ъгъла.
Старецът Дени сгъна вестника си и забърза нагоре по стълбата точно навреме, защото госпожа Мърфи вече заключваше вратата за през нощта.