— Такива са цветовете на запазената марка на търговското ни дружество, господин Джарвис, както ще ви каже всеки, видял корицата на списанието. Пък и в закона не е упоменато изрично какъв да е цветът на фактурите.
— Ух! — изпъшка прокурорът. — Затова пък в закона има член, където се казва недвусмислено, че надписът трябва да е на видно място. Член 3, алинея 14.
— Точно така, господин Джарвис.
— Нима смятате, че задната корица на списанието може да се опише като видно място?
— Че защо да не може! — натърти Кени. — В края на краищата отзад няма нищо друго освен този надпис. Както виждате, опитвам се да спазвам и духа на закона.
— Добре, тогава и аз ще го спазвам — подвикна ядно прокурорът. — След като едно или друго търговско дружество си е платило като поп за рекламата в „Предприемач. О. К.“, не е ли редно да получи и екземпляр от списанието?
— Само ако го изиска — член 42, алинея 9.
— И колко фирми са изискали екземпляр от „Предприемач. О. К.“?
— Миналата година сто и седем. Тази броят им падна до деветдесет и една.
— И всички ли си получиха екземпляра?
— Не. За беда миналата година не успяхме да удовлетворим заявките, затова пък тази година екземпляр получиха всички.
— Значи все пак сте нарушили закона.
— Да, но само защото нямах възможност да отпечатам сто бройки, вече ви изложих причината.
Господин Джарвис замълча, та съдията да си довърши записките.
— Нека ви посоча, уважаеми господин съдия, че това е указано в член 84, алинея 6.
Съдията кимна.
— И накрая, господин Мърчант, разрешете да ви върна към нещо, което за съжаление така и не обяснихте на своя защитник, докато той ви разпитваше.
Кени се хвана отстрани за банката.
— Миналата година сте разпратили две хиляди и четиристотин фактури. Колко търговски дружества ги платиха?
— Някъде около четирийсет и пет на сто.
— Колко, господин Мърчант?
— Хиляда сто и трийсет — призна си Кени.
— А тази година сте разпратили едва хиляда и деветстотин фактури. Мога ли да попитам защо петстотин търговски дружества са били лишени от тях?
— Реших да не искам пари от фирмите, които обявиха, че годишните им резултати не са добри, и не изплатиха дивиденти на акционерите.
— Повече от похвално, сигурен съм. А колко все пак си платиха пълната сума?
— Хиляда и деветдесет — уточни подсъдимият.
Известно време господин Джарвис гледа вторачено съдебните заседатели и чак тогава попита:
— И каква печалба имате през първата година?
В съдебната зала цареше тишина, както всъщност и през всичките осем дни, докато се гледаше делото.
— Милион четиристотин и дванайсет хиляди — отговори Кени след дълго умуване.
— А тази година? — попита едва чуто господин Джарвис.
— Приходите понамаляха, но какво да се прави, рецесия!
— Колко? — повтори гневно прокурорът.
— Малко над милион и двеста хиляди лири стерлинги.
— Нямам повече въпроси, уважаеми господин съдия.
Преди заседанието да се закрие, и защитникът, и прокурорът дръпнаха сърцераздирателни речи. Кени обаче усещаше, че съдебните заседатели ще изчакат да чуят на другия ден становището на съдията и чак тогава ще произнесат присъдата.
Съдията — господин Торнтън, посвети доста време на това да изложи по същество случая. Наблегна, че е негов дълг да разтълкува на съдебните заседатели закона, приложен към конкретния случай.
— Очевидно пред нас стои човек, изучил най-прилежно буквата на закона. И това е негово право, понеже парламентаристите пишат законите, а на съдилищата не им е работа да се опитват да разберат какво точно са имали предвид те. Ето защо съм длъжен да ви кажа, че към господин Мърчант са отправени седем обвинения, по шест от които следва да ви препоръчам да издадете присъда невинен, защото той не е нарушил закона. Колкото до седмото обвинение: че не е предоставил екземпляри от своето списание „Предприемач. О. К.“ на клиентите, които са си платили рекламата и после са изискали брой на изданието, самият господин Мърчант призна, че в някои случаи е пропуснал да го направи. Господа съдебни заседатели, вероятно съзнавате, че в този случай той определено е нарушил закона, макар че година по-късно е поправил грешката. Подозирам обаче, че го е сторил просто защото броят на изисканите екземпляри е бил под сто. Вие, съдебните заседатели, сигурно ще си спомните съответния член от Закона за печатните издания и неговия смисъл.
От лицата на дванайсетимата заседатели обаче не личеше да схващат за какво им говори съдията. Той приключи с думите:
— Надявам се да не погледнете през пръсти на присъдата, която ще издадете, понеже очакват да я чуят и мнозина извън съдебната зала.