Тя кимна.
— Добра идея. Последните няколко часа прекарах в залата с картите и дишах капитанската вечеря от суров лук и козе сирене. — Тя ме погледна. — Но не искам да оставям Харкър тук.
Скарабус сви своите бледи синьо-червени рамене.
— Вземи и него.
Тя кимна.
— Много добре — отвърна. — Един момент.
Влезе в малката розова баня и затвори вратата след себе си.
Илюстрираният човек ме погледна.
— Ти, тъжно малко създание. Като агне на заколение си.
Лейди Индиго не ми беше казала да говоря, затова си мълчах.
На вратата на каютата се почука. Скарабус отвори. Не видях какво стана след това, защото вратата ми пречеше да виждам. Но се чу тупване, ахване и Скарабус се строполи на пода. Мъжът, който влезе, бе с шапка и палто, а лицето му беше сребърно.
Той вдигна ръка да ме поздрави. После съблече шлифера и шапката си. От глава до пети бе покрит с някакъв сребърен костюм, все едно бе облечен в огледало. Изтърколи изпадналия в безсъзнание Скарабус зад леглото и го покри с палтото.
Чувах как чешмата тече. Знаех, че лейди Индиго си мие ръцете с розовия сапун, който мирише на рози. Трябваше да я предупредя, че онзи Джей е тук и че той ще й навреди. Опитах се да проговоря, но тя не ми беше дала позволение, затова думите не излизаха.
Джей — ако това бе човекът в огледалния костюм вдигна ръка към бронята си и настрои нещо над сърцето.
Костюмът потече, промени се и…
Скарабус стоеше пред мен. Ако не виждах крака на истинския Илюстриран човек да се подава изпод палтото от другата страна на леглото, щях наистина да помисля, че Джей е Скарабус. Толкова добра беше имитацията.
Моята лейди Индиго излезе от банята.
„Кажи ми да говоря! — умолявах я аз. — Кажи ми да говоря и ще ти кажа, че си в опасност. Това не е приятелят ти! Аз съм единственият, който наистина се грижи за теб, а не мога да те предупредя!“
— Така — каза тя. — Да се качваме на палубата. Как ти е главоболието?
Мъжът, който изглеждаше като Скарабус, сви рамене. Предполагам, че костюмът не променяше гласовете. Лейди Индиго не настоя, обърна се и излезе от стаята.
— Последвай ме, робе Харкър, и стой близо до мен! — извика тя.
Последвах я до палубата. Дори не можех и да си представя да не го направя. (Онзи Джоуи, скрит дълбоко в мен, можеше — той продължаваше да вика, че трябва да се съпротивлявам, да бягам — каквото и да е. Аз продължих да вървя. Думите му не значеха нищо.)
Над нас звездните поля се въртяха, трептяха и се вихреха. Невил, човекът от желе, се втурна към нас, щом ни видя.
— Проверих всички инструменти и поличби — каза той надуто, със своя глас, с който сякаш засмукваше кал, — проверих и с астролаба и всички са сигурни. Имаме пътник без билет. Някой се е качил на „Лакрима Мунди“ преди час. Точно когато усетих нещо в стомаха.
— Могъщ стомах е този, да — каза огледалният мъж, който се преструваше на Скарабус, с гласа на Скарабус. Значи грешах — костюмът можеше да имитира и гласове.
— Ще пренебрегна тази забележка — отвърна му желираният мъж.
— Какъв пътник без билет, Невил? — попита лейди Индиго.
— Може някой от хората на Изящната Зелда да опитва да се докопа до Харкър, за да си припишат всички заслуги — каза Скарабус. — Знаеш колко много те мрази. Ако тя заведе твоя Харкър на МАГ, ще изглежда много добре.
— Зелда! — лейди Индиго направи физиономия, сякаш бе захапала нещо, пълно с червеи.
Невил се обгърна с ръцете си на медуза и придоби нещастно изражение.
— Тя иска кожата ми! — изхленчи той. — От години я иска! Иска палто, тази Зелда, палто, с което да може да се показва, но все пак да й е топло…
Преди господин Медуза да успее да продължи, Скарабус, всъщност Джей, преструващ се на Скарабус, ме погледна и ми смигна.
— Милейди — каза той, — откъде да сме сигурни, че това все още е вашият Харкър? Ами ако е подменен? Може вече да са откраднали момчето и да са оставили на негово място някой, който само прилича на него. Може би някакво омагьосано създание. Дори тук е лесно да се направи.
Лейди Индиго се намръщи и ме погледна. После с една ръка направи няколко движения във въздуха и изпя три чисти ноти.
— Така — каза тя, — всяка магия над теб или около теб е премахната. Да видим какво си всъщност.
Осъзнах, че пак мога да говоря, ако искам.