Можех да правя каквото си искам.
Отново бях поел контрола и, Боже, колко хубаво беше да се завърнеш при себе си.
— Хайде, Джоуи — каза фалшивият Скарабус, чиито лице и тяло отново преляха в сребърно.
— Джей? Ти ли си?
— Разбира се, че съм аз. Хайде!
Той ме метна през рамо и се затича.
Стигнахме почти до бордовата ограда, където нещо малко избухна в зелено, все едно гръмна фойерверк, и Джей изохка. Аз отместих глава и погледнах другото му рамо. Огледалната материя, която го покриваше, бе обгорена и разкъсна, изложила на показ захранваща мрежа и кожа, която кървеше. Виждах странните, изкривени образи на лейди Индиго и Невил, отразени в гърба му.
Джей ме изпусна.
Бяхме пристиснати до борда. От другата му страна беше… нищото. Само звезди, луни и галактики, и така до безкрай.
Лейди Индиго вдигна ръка. Малка топка зелен пламък се появи в дланта й.
В ръката си Невил държеше огромен, страховит меч. Не знам откъде го извади, но той светеше и блещукаше като кожата му. Невил тръгна към нас.
Чух шум над главите ни и погледнах нагоре. Такелажът бе натежал от моряци и всички имаха ножове.
Нещата определено не изглеждаха добре.
Чух изтрещяване на палубата.
— Не стреляй по тях, милейди! Задръж огъня! — истинският Скарабус се показа от трюма.
Не приличаше на наш спасител.
— Моля ви! — каза той. — Оставете на мен. Това изисква нещо специално.
Той протегна напред едната си ръка, покрита с татуировки, а другата сложи на бицепса си. Там имаше мътно изображение на огромна змия, увита около предмишницата му. Бях сигурен, че ако докосне татуировката, змията ще стане истинска, голяма — и несъмнено гладна.
Можехме да сторим само едно и го сторихме.
Скочихме.
Като се сещам сега за случилото се, трябва да призная, че направих няколко големи грешки. Най-голямата беше, че се срещнах с новото хлапе пред къщата на родителите му в новия свят, в който се беше плъзнало.
Надявах се, че няма да започне да Броди, преди да стигна до него. Но надеждата не плаща дивиденти, както казва Стареца. („Надявайте се, когато не ви е останало нищо друго — каза ни веднъж той. — Но ако разполагате с нещо друго, тогава, за Бога, НАПРАВЕТЕ го!“) А Джоуи вече беше започнал да Броди.
Не твърде далеч. Бе направил това, което правят повече нови Бродещи — бе се плъзнал в свят, в който го няма. По-трудно е да Бродиш в свят, в който „ти“ вече съществуваш: все едно се отблъскват еднакви магнитни полюси. Той имаше нужда от изход, затова се бе плъзнал в свят, в който го няма.
Което означава, че ми бяха нужни още четирийсет минути, за да го открия, Бродейки от равнина в равнина. Накрая му хванах дирите — беше в градски автобус и пътуваше към дома. Или това, което мислеше, че е домът му.
А аз чаках отпред. Сигурно съм решил, че ще е по-податлив на вразумяване, след като види какво го очаква вътре.
Но, както Стареца подчерта онази сутрин, момчето вероятно е задействало всички сигнални системи в мирозданието, когато е започнало да Броди.
А и не беше в състояние да бъде убеждавано, когато излезе от къщата. Което означава, че бяхме лесни мишени за бинарните рециарии на техните гравитрони, размахали мрежите си.
Предвид алтернативите, не знам кое мразя повече — бинарните или хората от МАГ.
МАГ изсмукват душичката на Бродещите. Казвам го буквално — пъхат ни в огромни казани, като в онези канибалски комикси, които преди публикуваха на последна страница във вестниците, заобикалят ни с паяжина от магии и пазители. После ни сваряват, докато от нас не остане друго, освен есенцията — или душата, ако предпочитате — която напъхват в стъклени бутилки. Използват ги да захранват корабите си и мулти-вселенските си пътешествия.
Бинарните се отнасят с Бродещите различно, но в никакъв случай по-добре. Те ни замразяват до минус 273°C, на косъм над абсолютната нула, провесват ни от куки за месо, после ни запечатват в огромните хангари на родния си свят, закачили към тила ни тръби и кабели, и ни държат там, не съвсем мъртви, но много, много далеч от живите, докато изцедят енергията ни, която използват, за да захранят пътуванията си между равнините.
Ако е възможно да мразиш две организации еднакво силно, тогава толкова силно ги мразя аз.