МеждуСвят

Така че Джоуи постъпи умно — беше несъзнателно, но все пак умно — когато се появиха бинарните, той отново започна да Броди между световете.

Свалих тримата рециарии без никакви проблеми.

После трябваше пак да го намирам. И ако първият път ми се беше сторило трудно… е, този път той препускаше слепешката през Алти-лената, пробивайки си път през стотици вероятностни слоеве сякаш са хартиени носни кърпички. Като слон в стъкларски магазин — или в няколко хиляди идентични стъкларски магазини.

Затова поех след него. Отново.

Странно е. Бях забравил колко много мразя тези по-нови градове Грийнвил. Грийнвил, в който аз израснах, все още имаше драйв-ин бургер барове със сервитьорки на ролери, черно-бели телевизори и по радиото пускаха радиопиесите „Зеления стършел“. В новите градове има мини сателитни чинии по покривите и хората карат коли, които приличат на огромни яйца или на джипове на стероиди. Повечето нямат радиатори. Имат цветни телевизори и видеоигри, домашни кина и интернет. Това, което вече нямат, е град. И дори не са забелязали, че си е отишъл.

Уцелих доста отдалечен Грийнвил и най-накрая го усетих като припламване в съзнанието ми. Забродих към него. И видях кораб на МАГ с издути платна и пълен такелаж, да изчезва в Абсолютното нищо.

Бях го изгубил. Отново. Този път вероятно завинаги.

Седнах на футболното игрище и сериозно се замислих.

Имах две възможности. Едната беше лесна. Другата щеше да ми разкаже играта.

Можех да се върна и да кажа на Стареца, че съм се провалил. Че МАГ са хванали Джоузеф Харкър, който има повече светобродеща сила от които и да е десетима Бродещи, събрани заедно. Че вината не е моя. И щяхме да приключим въпроса. Може би щеше да ме сдъвче, може би не, но знаех, че той знае, че аз ще се самоизмъчвам по-дълго и по-силно, отколкото той някога би могъл. Лесна работа.

Или мога да опитам невъзможното. С тези галеони се стига бавно до МАГ. Можеше да опитам да открия Джоуи Харкър и похитителите му в Абсолютното нищо. С такива неща се шегуваме в базата. Никой не го е правил. Никой не би могъл.

Не бих могъл да се изправя пред Стареца и да му кажа, че съм прецакал работата. По-лесно е да опитам невъзможното.

Така че го направих.

Забродих из Абсолютното нищо. И открих нещо, което никой от нас не знаеше — тези кораби оставят диря — почти незабележима следа от вълнение в звездното поле, през което прелитат. Много е слабо и само един Бродещ би могъл да го усети.

Трябваше да осведомя Стареца. Това беше важно. Чудех се дали летящите чинии на бинарните оставят следи, които можеш да следваш през Статика.

Единственото, което ние, в МеждуСвят, имаме като предимство, е, че можем да стигнем много преди тях. Пътуване, което им отнема часове или дни, или седмици през Статика или Абсолютното нищо, ние извършваме за секунди или минути през Промеждутъка.

Благослових бойния костюм, който намаляваше до минимум триенето от вятъра и студа. Да не споменаваме, че ме предпазваше и от мрежите на рециариите.

Виждах кораба в далечината, знамената на МАГ плющяха в нищото. В съзнанието си усещах как Джоуи гори като бекон. Горкото хлапе! Чудех се дали знае какво му се пише, ако аз се проваля.

Кацнах на кораба отдолу и изотзад, хванах се между руля и едната страна на кърмата. Изчаках малко. На кораба имаха поне двама първокласни магьосници и въпреки че костюмът щеше да ме прикрие до известна степен, той не можеше да скрие факта, че нещо се е променило. Оставих им достатъчно време да претърсят кораба и нищо да не намерят. След това влязох през един страничен прозорец и проследих дирята до мястото, където държаха хлапето.

Записвам това в Промеждутъка на връщане към базата. Така докладът утре ще е по-бърз и лесен.

Бележка до Стареца: искам и двата почивни дни, когато това приключи. Заслужавам си ги!