Ние не разполагахме с нито едно от двете, но все мак си плавахме много добре, като ни тласкаше единствено инстинктивно чувство за порядък. Но започнах да се тревожа, когато си дадох сметка, че пътят ни води право към онзи лениво вихрещ се водовъртеж или маелстрьом, или торнадо, или както там се нарича — доста бързо ти свършват думите в Промеждутъка.
Джей бе плътно зад мен и когато спрях — не бе нужно нищо повече от умствено натискане на спирачките — той леко се блъсна в гърба ми.
— Какво има, Джоуи?
— Ето това има — посочих въртящата се фуния и в мига, в който го направих, усетих, че нямам ни най-малка идея от какво е направена. Което не беше никаква изненада. Нямах представа от какво са направени девет десети от нещата в Промеждутъка. Вероятно от тъмна материя — това би обяснило много неща. Нали?
Но не ми пукаше, дори да е направена от ванилов пудинг. Нямах никакво желание да се гмурна през глава във фунията. Трябваше да има и по-лесен начин да се измъкнем от тук.
Джей погледна „надолу“ във фунията. Тя изглежда се простираше навътре до безкрай и сред шеметните конвулсии от време на време проблясваше нещо, подобно на светкавици.
— Това ли е изходът?
— Аз… да. Това е.
Нямаше смисъл да се опитвам да увъртам. Със същия успех можеше да има огромен ярък неонов надпис „ИЗХОД“.
Джей каза с глас, който бе все още влудяващо познат:
— Някои неща не се променят, независимо в кой свят си, малкия. Едно от тях е това — най-бързият начин да избягаш от нещо, обикновено е да минеш право през него.
При тези думи той прелетя край мен и се гмурна във вихъра.
Или падна, или беше засмукан… във всеки случай стана много бързо. Тялото му се смаляваше много по-скоростно, отколкото би трябвало — изобщо не ми харесваше странно изкривената перспектива. Ами ако това беше някаква сингулярност? Може би от Джей — и от мен, ако го последвам — ще остане само следа от субатомни частици, прострели се като безкрайно дълга броеница.
Но изглежда единственият ми избор беше да остана в страната на смахнатите, което не изглеждаше много добра алтернатива. Джей ми спаси живота — и трябва поне да се опитам да му върна жеста.
Поех си дълбоко от това, което в Промеждутъка минаваше за въздух, и се гмурнах.
Глава седма
Изпаднах от блещукащо парче небе на около два метра над земята. Джей предвидливо се беше изтърколил от мястото, на което се приземих, така че се ударих в земята толкова силно, че си изкарах целия въздух.
Джей ме преобърна по гръб, провери трахеята ми да не е запушена, после седна с кръстосани крака до мен и зачака. След няколко минути дробовете ми си спомниха каква им е работата и се върнаха към нея, па макар и нацупено.
Джей изчака отново да започна да дишам нормално, после ми подаде малка стъкленица. Не знам къде я беше държал — костюмът му, който бе плътно по тялото, не оставяше място дори за кутия кибрит. Погледнах шишенцето доста колебливо, после му го върнах.
— Благодаря, не пия.
Той не го взе.
— Може би сега е моментът да започнеш. Трябва да научиш много неща, част от които няма да ти е лесно да чуеш — тъй като аз продължавах да не го приемем, той настоя: — Говоря сериозно, Джоуи! Все още не си имал време да бъдеш обхванат от шока, но той приближава като бързия влак, а ти си вързан за релсите.
Явно тогава го осени някаква мисъл, той се наведе напред и ме изгледа иззад безизразния сребърен овал на маската.
— Чакай малко, да не мислиш, че вътре има алкохол? — Когато аз кимнах, той избухна в смях. — В името на Арката, много забавно! Джоуи, довери ми се, в сравнение с алкохола това нещо е като пеницилина в сравнение със змийско масло. Защо, в името на здравия разум, ще пием някаква тератогенна отрова, като има толкова много други начини да се създадат етилови молекули, без такива опустошителни странични ефекти?
Той отвори шишенцето, вдигна наздравица и отпи една глътка. Бях изумен, че не свали безизразната маска — златистата течност протече през нея. Сякаш се завихри точно под прозрачната мембрана в долната част — златистата напитка се смеси със сребърното нещо и образува петно на Роршах — а после избледня. След това Джей пак ми подаде стъкленицата и този път и аз отпих.