— Чакай малко — опитваш се да кажеш, че създаването на нови алтернативни светове е съзнателно решение.
— Не се опитвам да го кажа — току-що го казах. Или не внимаваш?
— Но от чие съзнание? Божественото ли?
Джей сви рамене и цветовете на небето като разтопен метал заплуваха и потекоха по раменете му.
— Това е физика, не теология. Наричай го както ти харесва — Бог, Буда, Летящото спагетено чудовище, Първопричината-крайна цел, сумата на всички неща… Не ми пука! Съзнанието е фактор във всеки аспект на Мулти-лената. Квантовата математика има нужда от гледна точка, иначе не работи. Само се опитай да запомниш да не бъркаш съзнанието с егото. Това са две напълно различни неща — и от тях заменимо е именно егото.
Исках да му задам още въпроси, но той мина на друга тема.
— Мисли за този отрязък от Мулти-лената като за арка — разбира се, с няколко допълнителни измерения. — Той направи движения сякаш усукваше змия.
— В двата края на арката са родните светове на две независими империи, всяка от които контролира малък процент от индивидуалните Земи в тази дъга. Едната наричаме Бинарни. Те използват напреднала технология — под „напреднала“ имам предвид в сравнение с наличната в повечето от другите Земи — за да се разрастват из арката, покорявайки всичко по пътя си. Ти за малко да се сблъскаш с двама техни представители на Земята, по която Бродеше — момчетата от онези летящи дискове, които разправяха „съпротивата е непродуктивна“. Те обожават да говорят такива неща. Другата империя се нарича МАГ. Артилерията им разчита на магия — заклинания, талисмани, жертвоприношения…
— Чакай, задръж! — сключих длани във формата на буквата „Т“ — жестът за таймаут. — Магия? Нещо като „абракадабра“? „Фокус-мокус“?
Езикът на тялото на Джей подсказваше, че се нервира, но тонът му остана спокоен.
— Ами ние всъщност никога не сме ги чували да казват „фокус-мокус“, но да, това е общата идея.
Сякаш мозъкът ми изтичаше през ушите.
— Но това не е…
— Възможно? Изглеждаше ми като убеден вярващ, когато те измъкнах от „Лакрима Мунди“.
Зинах, после реших да затворя уста, след като от нея не излезе нищо. Джей се облегна назад с облекчение.
— Добре. За миг помислих, че ще опиташ да приказваш разумно. Никога не забравяй — в безкрайността от светове всичко не само е възможно, то е задължително. Продължавам: Бинарните и МАГ са вкопчени в битка, скрита и явна, за пълен контрол на Алти-лената. Тя продължава от векове, но напредват много бавно заради непосилните размери на задачата. Мисля, че последното преброяване, което прихванахме, показваше около няколко милиона милиарда трилиона Земи — повечето от тях се появяват от вакуума по-бързо от мехурчета в шампанско. МАГ се управлява от Съвета на тринайсетимата, а Бинарните ги владее изкуствен интелект, който се нарича 01101. И едните, и другите искат само едно — да властват над цялата работа и отказват да приемат, че Алти-лената работи най-добре, когато силите на магията и на науката са в равновесие. И тук се намесва МеждуСветът.
— Ти го спомена — него или тях — преди време.
— Да. За тях работя аз — и ти ни водиш натам.
Той спря, за да си поеме дъх. Въпросите ми бяха повече от Земите, но преди да ги задам и преди той да продължи да говори, нещо заръмжа.
Звукът беше далечен и никога преди не бях чувал такова нещо — но определено бе рев на звяр, тръгнал на лов, вероятно достатъчно едър, че двамата с Джей да му изглеждаме като обедно меню. Джей скочи на крака.
— Хайде! — дори маската не можеше да скрие нервността му. — Този свят се намира на върха на Промеждутъка, което е прекалено близо за мен.
Закрачихме пъргаво през изпечената и напукана пръст на долината. Чудех се какво ли я е изпекло така. Температурата беше приятна, дори леко хладна — предположих, че е около петнайсетина градуса. Погледнах към пълзящото небе и то вече не изглеждаше впечатляващо. Изглеждаше така, сякаш цветовете можеха да се изсипят отгоре ни във всеки един момент, като врящо олово от бойниците на военно укрепление. Потреперих и забързах крачка.