Трябваше някак си да я разсея. Огледах се за нещо, което да метна по нея, да наруша концентрацията й. Бръкнах с лявата ръка в джоба си, като знаех, че е безполезно — и юмрукът ми се сключи около кесийката с прах.
Почти спрях да мисля. Вместо това просто действах — измъкнах кесията от джоба и я метнах.
Не знаех какво ще стане — ако изобщо стане нещо. Това си беше чисто и просто жест на отчаяние. Както казах, надявах се най-много за малко да наруша концентрацията й.
Но се случи много повече.
Кесията я удари и се изпари, като изпусна странна пурпурна пудра.
Червеният прах се завихри около лейди Индиго и я обгърна в миниатюрна вихрушка. Тя изглеждаше изумена — а после, уплашена. Махна с ръка в предпазен жест, отвори уста да изрече отблъскващо заклинание, но нищо не излезе. Прахът се вихреше все по-бързо и по-бързо и усещах, че мощта на чародейството й отслабва. Погледнах към другите и видях, че и те се освестяват. Което означаваше, че имаме шанс — един и само един — да се измъкнем.
В котелното порталът беше дълъг около трийсет метра. Стана около петнайсетина, когато потеглихме. Сега започваше да се изпарява в нищото.
— Джо! — извиках аз. — Започни да биеш с криле! Джай, можеш ли да ни левитираш към портала?
— Не съм съвсем сигурен — призна той.
— Бъди сигурен! — казах. — Дай всичко от себе си!
Колкото до мен, аз се концентрирах върху портала. Аз съм Бродещ все пак. Опипах и бутнах. Протегнах се със съзнанието си. И с всичките си налични сили задържах портала отворен.
И бавно, о, толкова ужасно, ужасно бавно, като влак, преминаващ през малък град в американския Юг през горещ летен ден, мачтата започна да се движи към портала.
— Получава се! — изкрещя Дж/О.
Хвърлих бърз поглед към лейди Индиго, за да се уверя, че тя продължава да не е проблем. Не изглеждаше да е. Сега в пурпурната вихрушка проблясваха светлини и всяка една сякаш я осветяваше отвътре, сякаш плътта й за миг бе станала прозрачна, излагаща костите й на показ. Сега тя се мяташе като в агония, устата й бе отворена в крясък — крясък, който никой не можеше да чуе.
Но порталът се затваряше и аз не можех да направя нищо повече, за да го държа отворен.
— Дж/О! Джакон! — извиках. — Помогнете ми! Трябва да задържим портала отворен!
Усетих съзнанията им да бутат заедно с моето, докато порталът продължаваше да се свива и избледнява.
Нямаше да успеем навреме. Нямаше да…
„Малефик“ се взриви.
Облакът от експлозията беше огромен, черен и мазен, разширяващ се като гъба във всички посоки. Мисля, че ако се беше случило в Статика или в някой свят, където науката работи по-добре, ударът щеше да ни убие. Дори и сега усетих страхотният взрив от свръхнагрят въздух, който запрати мачтата и нас, увиснали на нея, право в портала — и през него!
Лесно като нож в масло ние се плъзнахме през портала в приветливата лудост на Промеждутъка.
Мачтата и въжетата се изпариха, превърнаха се в неща, които се пръснаха като паяци с диви, комиксоподобни зъби от грейпфрутов аромат. Погледнах назад през стесняващия се процеп на портала. Лейди Индиго — или това, което бе останало от нея — не се виждаше никъде. После порталът примигна и угасна. И до днес не знам какво се случи с нея.
— Ами Джозеф? И Ню? — попитай Джо.
Долетя съскащ звук и изблик от изумрудени искри и Джозеф падна от небето пред нас, заобиколен от тънко балонче, което се сви пред погледа ни. То дойде към мен и се вписа в лудостта, като започна да подскача като топка в пролетния ветрец.
— Тук съм — каза Джозеф. — Да се прибираме у дома!
У дома? Усетих силна болка, когато се сетих за майка ми, за баща ми, за брат ми и сестра ми. Хора и места, които вероятно никога повече нямаше да видя. Протегнах ръка и докоснах камъка, който мама ми даде през последната ми нощ там. „Постъпваш правилно“, каза тя в спомените ми.
„Благодаря, мамо!“, помислих аз и болката отслабна, въпреки че никога нямаше напълно да изчезне.
После помислих за дома си. За новия ми дом.
{MC}: = Ω/∞ можеше да ни върне отново там, където и да се криеше той.
Започнах да Бродя, а останалите от екипа ме последваха.
Глава двадесет и първа
Всички седяхме в преддверието на кабинета на Стареца — Джай, Джозеф, Джо, Джакон, Дж/О и аз. Чакахме там вече почти час. Призовките пристигнаха точно преди закуска и ние веднага слязохме. И оттогава чакахме.