— Нека си вървят! — избухна гневно Вивиан. — Все още съм убедена, че трябва да ги оставим да си отидат! Не желая да живея в свят на християни, които отричат съществуванието на Великата майка…
— А какво ще кажеш за другите, за тези, които все още са в плен на отчаянието? — Гласът на Мерлин отново прозвуча като голяма камбана. — Не, една пътечка между двата свята трябва да остане, макар и тайна. Двата свята все още се преплитат. И в единия, и в другия воюват саксонци, макар че все повече саксонски воини приемат християнството. Саксонците…
— Саксонците са жестоки варвари — прекъсна го Вивиан. — Племената сами няма да могат да ги отблъснат от нашите брегове, а Мерлин и аз се убедихме, че Амброзиус няма да е още дълго на този свят, значи, ще го наследи първият му военачалник, Пендрагон — името му беше Утър, нали? Само че в Британия не са много тези, които ще се стекат под знамената на Пендрагон. Каквото и да предстои да се случи в света на духа, нито един от двата ни свята няма да просъществува много в действителността пред заплахата на саксонските мечове. Преди да се преборим духом за запазване на връзката между двата свята, трябва съвсем реално да запазим сърцето на Британия от опустошителния саксонски пожар. Не само саксонците ни нападат, а и юти, скоти — всички диви племена от Севера. Самият Рим е застрашен; тези племена са безбройни. Ето, твоят съпруг воюва цял живот. Амброзиус е смел мъж, но може да очаква лоялност само от някогашните последователи на Рим. Неговият баща е носил императорския пурпур, а и сам Амброзиус имаше амбиции да става император. Но ние трябва да намерим водач, който ще обедини целия народ на Британия.
— Но Рим си е Рим — възрази Игрейн. — Горлоис ми каза, че когато преминат затрудненията във Великия град, легионите ще се върнат. Не можем ли да се обърнем към тях за помощ срещу диваците от Севера? Римляните бяха най-смелите войни на света, те изградиха Голямата стена на север7, която задържа нападателите…
Отново прозвуча камбаната на Мерлиновия глас:
— Видях всичко във видение на Свещения извор. Орелът отлетя завинаги и никога няма да се върне в Британия.
— Рим не може да ни помогне — намеси се Вивиан. — Трябва да намерим свой водач, някой, който по право да владее цяла Британия. Ако не успеем, ще ни смажат, и стотици години занапред останките от нашия свят ще стенат под тиранията на саксонските варвари. Световете ще бъдат безвъзвратно разделени и няма да остане дори легенда, която да напомня за Авалон и да дарява човечеството с надежда. Не, нужен ни е водач, който да може да обедини двете Британии — светът на християните, управляван от свещениците, и забуления от мъгли свят на Авалон. Трябва да дойде Велик Крал, който да излекува раната, зейнала между двата свята — сега гласът на Вивиан зазвъня пророчески — и двата свята отново ще се слеят в един, където ще има място за нашите божества и за Христос, за кръста и за магическото котле на друидите. Това ще бъде водачът, който ще ни направи един народ.
— Но къде ще намерим този крал? — попита Игрейн. — Кой ще ни даде такъв велик водач?
Изведнъж тя изпита страх. Ледена струйка се стече по гърба й, защото Мерлин и жрицата се втренчиха в нея и очите им я накараха да се вкамени като птичка пред погледа на ястреб. Сега Игрейн разбра защо пророкът-вестоносец на друидите носеше името Великия Мерлин.
Проговори Вивиан, с много нежен глас.
— Ти, Игрейн — каза тя, — ти ще родиш Великия Крал.
2
В стаята цареше мълчание, нарушавано само от пропукването на съчки в огъня. Най-сетне Игрейн чу сама себе си как поема дълбоко дъх, сякаш се будеше от дълбок сън.
— Какво говорите? Да не искате да кажете, че Горлоис ще е баща на Великия крал? — тя се заслуша в думите, които отекнаха в съзнанието й и се зачуди, че никога не е подозирала за великото предопределение на съпруга си. Тогава видя, че сестра й и магьосникът тайно разменят погледи, видя и жеста, с който Вивиан възпря Мерлин, когато той понечи да отговори.