Выбрать главу

Въпреки това тя продължи да упорства, избягвайки погледа му.

Горлоис също би могъл да бъде провъзгласен за Пендрагон. Този Утър надали се отличава толкова от другите мъже, че да е незаменим. Ако ви трябва Пендрагон за баща на Краля, не можехте ли да използвате магиите си, та Горлоис да бъде избран за Британски Херцог и Велик Дракон? Тогава, ако му родя син, ще имате вашия Велик Крал…

Мерлин поклати глава, но Вивиан беше тази, която проговори и това безмълвно споразумение допълнително раздразни Игрейн. Защо трябваше да се съюзяват против нея?

Вивиан каза тихо:

— Ти няма да родиш син на Горлоис, Игрейн.

— Да не би ти да си Богинята, та можеш да предопределяш раждането на децата от нейно име? — тръсна грубо Игрейн, съзнавайки колко детински се държи. — Горлоис има синове от други жени; защо аз да не мога да му родя законен син, както иска той?

Вивиан не отговори веднага. Тя загледа втренчено Игрейн, после попита с много мек глас:

— Обичаш ли Горлоис, Игрейн?

Игрейн впери поглед в пода.

— Любовта няма нищо общо с това. То е въпрос на чест. Той беше мил с мен… — тя се прекъсна, но мислено продължи: „Беше мил с мен, когато нямах към кого да се обърна, когато бях самотна и изоставена, дори ти ме беше оставила да понеса сама съдбата си. Какво е любовта в сравнение с това?“

— Да родя син на Горлоис за мен е въпрос на чест — повтори тя гласно. — Дължа му го. Той ми позволи да запазя Моргана, когато тя беше единственото, което имах в самотата си. Беше мил и търпелив, а за мъж на неговите години това надали е лесно. Той иска син — за живота и честта му това има огромно значение, и аз няма да му отрека това право. Ако родя син, той ще бъде син на херцог Горлоис и на никого другиго. Кълна се в това, в името на огъня и…

— Млъкни! — звънна остро гласът на Вивиан и думите заседнаха в гърлото на Игрейн. — Заповядвам ти, Игрейн, да не даваш клетва, за да не станеш клетвопрестъпница!

— А защо мислиш, че няма да спазя клетвата си? — кипна Игрейн. — Възпитана съм да вярвам в правдивостта! Аз също съм дете на Свещения остров, Вивиан! Ти може да си по-голямата ми сестра, да си жрица и Повелителка на Авалон, но нямаш право да се държиш с мен, сякаш съм дете като Моргана, която не разбира и дума от това, което й се говори, нито знае какво значи клетва.

Моргана, чула името си, се изправи в скута на Повелителката. Дамата на Езерото се усмихна и погали тъмната й коса.

— Недей да мислиш, че малката не разбира нищо. Бебетата знаят много повече, отколкото си мислим ние. Те не могат да кажат това, което мислят, затова ги имаме за несъзнателни. Колкото до твоето дете — това са бъдещи работи и нямам право да говоря за тях пред нея; но все пак, кой знае, един ден може и тя да стане Велика жрица…

— Никога! Дори ако трябва да стана християнка, за да го предотвратя! — продължи да беснее Игрейн. — Да не мислиш, че ще ви оставя, да решавате живота на дъщеря ми както предрешихте моя?

— Спокойно, Игрейн — намеси се Мерлин. — Ти си също толкова свободна, колкото и всяко друго дете на боговете. Ние дойдохме да молим, а не да заповядваме. Не, Вивиан, — продължи той, възпирайки я с жест, когато тя понечи да го прекъсне. — Игрейн не е безпомощна играчка в ръцете на съдбата. Мисля си все пак, че когато узнае всичко, ще направи верния избор.

В скута на Повелителката Моргана беше започнала да нервничи. Вивиан започна да припява тихичко и да гали косите й. Тя притихна, но Игрейн грабна гневно детето си, изпълнена с ревност към почти магическата способност на Вивиан да го успокоява. Когато пое Моргана в ръцете си, за миг й се стори чужда, далечна, сякаш времето, прекарано на скута на Вивиан, я бе променило, белязало, сякаш по някакъв начин Моргана вече не беше изцяло нейна. Игрейн усети сълзи да парят очите й. Нямаше нищо на този свят освен Моргана, а сега и тя се откъсваше от нея. Моргана се поддаваше, както всички, на магическия чар на Вивиан, който превръщаше всекиго в послушен изпълнител на нейната воля.

Игрейн се обърна рязко към Моргоуз, която още лежеше с глава, опряна на коленете на Вивиан.

— Стани веднага, Моргоуз, и върви в стаята си! Вече си почти жена и не подобава да се държиш като глезено дете!

Моргоуз повдигна глава, отмятайки тежката завеса от червеникава коса от хубавото си, нацупено лице, и проговори:

— Защо си избрала Игрейн за плановете си, Вивиан? Тя не иска да има нищо общо с тях. Но аз съм жена и също съм дъщеря на Свещения остров. Защо не избра мен за Утър Пендрагон? Защо аз да не стана майка на Великия Крал?

— Би ли се противопоставила така неблагоразумно на съдбата, Моргоуз? — усмихна се Мерлин.

— Защо Игрейн да е избраната, а не аз? Аз нямам съпруг…