— В твоето бъдеще виждам крал, комуто ще родиш много синове, но ти трябва да се задоволиш с това, Моргоуз. Няма мъж или жена, които да могат да изживеят нечия друга съдба. Твоята съдба и съдбата на синовете ти зависят от Великия самодържец, който ще дойде. Нямам право да кажа нищо повече — приключи Мерлин. — Достатъчно, Моргоуз.
Игрейн, която стоеше права с Моргана в ръце, почувства, че овладява положението. Тя проговори с безцветен глас:
— Сестро, господарю Мерлин, аз изпълнявам зле задълженията си на домакиня. Оставете прислугата да ви отведе в предназначените за вас покои. Те ще ви донесат вино и вода за миене, а масата ще бъде сложена към залез-слънце.
Вивиан стана. Гласът й прозвуча строго и формално. За момент Игрейн си отдъхна; тя отново се почувства господарка в собствения си дом, не безпомощно дете, а съпруга на Горлоис, херцог Корнуолски.
— Тогава ще се видим на залез-слънце, сестро.
Но Игрейн забеляза погледа, който Вивиан размени с Мерлин, и го разтълкува правилно, сякаш четеше книга: „Нека оставим засега нещата така, аз ще съумея да се справя с нея — както винаги“.
Игрейн почувства как чертите на лицето й се втвърдяват като желязо. „Този път няма да стане така“, помисли си тя. „Покорих се на волята й веднъж, но тогава бях дете и не знаех какво друго да направя. Но сега съм зряла жена и не се водя толкова лесно, колкото някогашното дете, което тя даде за жена на Горлоис. Сега ще последвам собствената си воля, а не волята на Дамата на Езерото.“
Слугите отведоха гостите. Игрейн отнесе Моргана в собствената си стая, постави я на леглото и зашета притеснено около нея, а мислите й постоянно се въртяха около това, което току-що беше чула.
Утър Пендрагон. Никога не го беше виждала, но Горлоис винаги неуморно възхваляваше храбростта му. Беше близък роднина, всъщност сестрин син на Амброзиус Аурелианус, Велик крал на Британия. Но за разлика от него, в жилите на Утър течеше чиста британска кръв, неопетнена от римски примеси — затова кимврите и древните племена щяха да го последват безусловно. Не съществуваше съмнение, че един ден Утър ще бъде избран за Велик крал. Амброзиус старееше — този ден можеше да настъпи скоро.
„Тогава аз ще бъда кралица… Какви са тези мисли? Възможно ли е да измамя Горлоис и да загубя честта си?“
Тя повдигна отново бронзовото огледало и видя в него сестра си, която тъкмо влизаше зад гърба й. Вивиан беше свалила панталоните за езда и сега носеше свободна дреха от небоядисана вълна, косите й падаха по раменете, меки и тъмни като вълната на черна овца. Изглеждаше дребна и крехка, възрастта беше започнала да й личи, а очите й бяха очи на жрица от пещерата на посветените — взираха се надалеч, в някакъв друг свят… Игрейн нетърпеливо прекъсна мислите си.
Вивиан приближи и повдигна ръка, за да погали косите й.
— Малката Игрейн. Вече не си толкова малка — промълви тя нежно. — Нали помниш, малка моя — аз ти избрах името. Нарекох те на Грейне — богинята на Белтейнските огньове. Откога не си оказвала почит на Богинята по време на Белтейн9, сестро?
Само устните на Игрейн се разпънаха в усмивка — очите й останаха мрачни.
— Горлоис е римлянин и християнин. Сериозно ли мислиш, че в неговото домакинство се празнува Белтейн?
— Предполагам, че не — отвърна развеселено Вивиан, — въпреки че на твое място не бих се заклела, че прислугата не се измъква от замъка, за да пали огньове в нощта на лятното равноденствие, и че двойките не се събират под светлината на пълна луна. Но господарят и господарката на един християнски дом не могат да постъпят така пред очите на техните свещеници и на техния суров и мрачен Бог…
— Не говори така за бога, пред който се прекланя моят съпруг! Той проповядва любов между хората!
— Така казваш ти. Но той обяви война на другите богове и унищожава тези, които не се прекланят пред него — отвърна Вивиан. — Не ни трябва такава любов. Бих могла да те призова да изпълниш дълга си в името на клетвата, която и ти си положила пред Богинята и Свещения остров…
— О, чудесно — отбеляза саркастично Игрейн. — Сега пък Богинята иска от мен да се превърна в уличница, а Мерлин Британски и Дамата от Езерото ще са ми сводници!
— В очите на Вивиан проблесна светкавица. Тя пристъпи напред и за миг Игрейн помисли, че сестра й ще я удари.
— Как смееш! — макар че Вивиан не повиши глас, той сякаш отекна под сводовете на стаята. Моргана, полузаспала в диплите на майчината си вълнена наметка, се стресна и проплака от страх.
— Ето, събуди бебето — каза с упрек Игрейн и приседна на леглото, успокоявайки малката. Постепенно пламналото от гняв лице на Вивиан доби обичайната си бледност. Тя седна на леглото до сестра си и каза:
9
Белтейн — празненства в чест на бога Бел, съвпадали при древните келти с настъпването на пролетта (бел.прев.)