— Не си ме разбрала правилно, Грейне. Да не мислиш, че Горлоис е безсмъртен? Казвам ти, дете, опитвала съм се да прочета в звездите бъдещето на всички, които ще имат някакво значение за Британия занапред, а името на Горлоис не е между тях.
Коленете на Игрейн омекнаха и тя почувства как цялото й тяло отказва да й служи.
— Значи Утър ще го убие!
— Кълна ти се, че Утър няма да има вина за смъртта му. Когато за Горлоис настъпи смъртният час, Утър ще е далеч оттук. Но помисли, дете — Тинтагел е важна крепост. Когато Горлоис го няма вече, какво ще попречи на Утър да каже на някой от военачалниците си: „Давам ти замъка заедно с господарката му“? По-добре Утър, отколкото някой от служителите му.
„Моргана! Какво ще стане с детето ми? Какво ще стане с Моргоуз, сестричката ми? Наистина, когато жената принадлежи на един мъж, трябва са се моли за дълголетието му, за да може да я защитава.“
— Не мога ли да се върна на Свещения остров и да прекарам остатъка от дните си като жрица? — продължи Игрейн на глас.
— Не такава е съдбата ти, малка моя — каза Вивиан. Гласът й отново беше омекнал. — Не можеш да избягаш от това, което ти е писано. Определено е ти да помогнеш за спасението на тази страна, но пътят към Авалон е затворен за теб завинаги. Ще тръгнеш ли смело към съдбата си, или боговете трябва да те принудят?
Тя не дочака отговора на Игрейн.
— Не остава много време. Амброзиус Аурелианус умира. В продължение на дълги години той беше начело на британците, а сега военачалниците се събират, за да изберат нов велик крал. Всички имат доверие единствено на Утър. Така че Утър ще бъде върховен военачалник или крал, или и двете. Той трябва да има син.
Игрейн имаше чувството, че някакъв капан я впримчва.
— Ако е толкова важно, защо ти не поемеш това задължение? Ако положението на съпруга на самодържеца и военачалника на цяла Британия дава такава власт, защо сама не се опиташ да привлечеш Утър с чара си, защо ти не родиш този очакван крал?
За нейно учудване Вивиан се колеба дълго, преди да отговори:
— Да не мислиш, че не съм преценила и тази възможност? Но ти забравяш, че съм вече стара, Игрейн. По-възрастна съм от Утър, а той също не е много млад за войн. Когато се роди Моргоуз, бях на двадесет и шест. Вече съм на тридесет и девет години, Игрейн, и съм преминала възрастта за раждане на деца.
Бронзовото огледало сякаш замръзна в ръката на Игрейн и тя видя в него отражението на сестра си — разкривено, с размити очертания, то се изясни за момент и после изчезна. Тя се обърна към Вивиан:
— Тъй ли мислиш? Но аз ти казвам, че ще родиш още едно дете.
— Дано не е вярно — отвърна Вивиан. — По-възрастна съм, отколкото беше майка ни, когато почина при раждането на Моргоуз; сигурно същото би станало и с мен. Тази година е последната, през която ще участвам в ритуала на Белтейн. После ще предам длъжността си на по-млада жена и ще стана Древната, Съветницата. Надявах се, че един ден ще предам трона на Богинята на Моргоуз…
— Тогава защо не я задържа в Авалон и не я обучи за жрица, която да те наследи?
Вивиан отвърна натъжено:
— Тя не е подходяща. В нейните очи мантията на Богинята дава единствено власт. Тя не може да съзре безкрайното страдание и саможертва на жриците. Техният път не е неин.
— Не разбирам какви страдания си преживяла — прекъсна я Игрейн.
— Не би могла да знаеш тези неща. Ти също не се реши да тръгнеш по този път. Но аз, която посветих на него живота си, ти казвам, че много по-лесно е да живееш живота на обикновена селска жена — товарно животно и кобила за разплод. Ти ме виждаш с мантията и короната на Богинята, в пълния ми блясък над магическия котел, но не виждаш мрака на подземните пещери и дълбините на голямото море… Ти не си призвана, мило дете, и би трябвало да благодариш на Богинята, че не такава е участта ти.
„Мислиш ли, че не съм научила какво е страдание и безмълвно търпение през последните четири години?“ запита в себе си Игрейн, но не произнесе въпроса си на глас. Вивиан се беше навела над Моргана и галеше детето по тъмната, като коприна коса.
— Ах, Игрейн, ако знаеш как ти завиждам — през целия си живот съм мечтала за дъщеря. Богинята е свидетел, че приех Моргоуз като собствено дете, но винаги съм имала чувството, че ми е чужда — сякаш не майка ми, а друга жена я е родила. Копнеех за дъщеря, в чиито ръце да предам задълженията си — въздъхна. — Но родих само едно момиче, а то почина. Синовете ми поеха по собствения си път — тя потръпна. — Е, такава е моята съдба и ще се старая да й се подчиня така, както и ти трябва да се подчиниш на своята. Само едно искам от теб, Игрейн, а останалото остави на тази, която владее всички нас. Когато Горлоис се завърне, той ще потегли отново, този път за Лондиниум, за да участва в избора на крал. Трябва да намериш някакъв начин да заминеш с него.