— В Лондиниум?
— Да, ако искаш да пътуваш толкова надалеч — каза Горлоис — и ако можеш да се откъснеш от детето. Според мен няма причини да не го направиш — Моргана е здраво дете, а тук има достатъчно жени, за да гледат дузина такива като нея. Ако пък отново си заченала — той я погледна с усмивка, която тя трудно би могла да си представи на лицето му — това все още не може да е пречка да яздиш.
Той добави с неочаквана нежност в гласа:
— Не бих искал да се разделям с теб толкова скоро — поне още известно време. Ще дойдеш ли, съпруго моя?
„По някакъв начин трябва да успееш да отидеш в Лондиниум с него“, бе казала Вивиан. Сега дори не й се налагаше да моли Горлоис. Игрейн внезапно изпита панически страх — сякаш яздеше изпуснат кон. Вдигна чашата с бира и отпи една глътка, за да прикрие смущението си.
— Разбира се, че ще дойда, щом ти го желаеш.
Два дни по-късно те бяха на път за Лондиниум, към лагера на Утър Пендрагон и големия съвет за избор на върховен крал…
В ранния следобед стигнаха римския път и започнаха да се придвижват по-бързо. На здрачаване вече можеха да видят покрайнините на Лондиниум и да усетят мириса на реката, която минаваше през него. Игрейн никога не бе предполагала, че може да има толкова много къщи на едно място. За момент тя, свикнала на широката, прохладна пустош на юг, имаше чувството, че се задушава — сякаш къщите щяха да я затрупат от всички страни. Яздеше като в транс, изпълнена с усещането, че каменните улици и стени прекъсват връзката й със светлината, въздуха и самия живот. Как можеха хората да живеят сред тези стени?
— Тази нощ ще спим в дома на един от войниците ми — той има къща в града — каза Горлоис, — а утре ще се представим в двора на Амброзиус.
Тази вечер, докато седяха пред огъня — какъв лукс, запален огън толкова скоро преди лятното равноденствие! — Игрейн го попита:
— Как мислиш, кого ще изберат за върховен крал?
— Какво значение може да има за една жена кой управлява страната?
Тя му се усмихна. Беше разплела косата си за нощта и почувства как усмивката й го накара да омекне.
— Въпреки че съм жена, Горлоис, и аз живея в тази страна, и искам да знам какъв ще бъде човекът, когото съпругът ми ще е длъжен да следва в мир или война.
— Мир ли? Мир няма да има, поне докато аз съм жив — каза Горлоис. — Не може да има мир, докато тези диваци нападат богатите ни брегове; ние трябва да съберем всичките си сили, за да им се противопоставим. Много са тези, които биха желали да носят мантията на Амброзиус и да ни водят в битките. Лот от Оркни, например. Суров човек, но сигурен, добър водач, добър стратег. Но още не е женен — не може да основе династия. Млад е за самодържец, но е много амбициозен — не познавам по-амбициозен човек от него. Или Уриенс от Северен Уелс. При него няма проблем за династията — вече има синове. Но е лишен от въображение; държи да прави всичко както се е правило преди — казва, че щом нещо е вършело работа преди, ще свърши работа и сега. А освен това се опасявам, че не е и християнин.
— Ти кого би избрал? — настоя Игрейн. Горлоис въздъхна.
— Нито един от двамата. Следвал съм Амброзиус Аурелианус през целия си живот и ще се подчиня на неговия избор. Това е въпрос на чест, а Амброзиус предпочита Утър. Така стоят нещата. Но не харесвам Утър. Той е развратник с дузина копелета и няма жена, която може да е в сигурност, щом той е близо до нея. Ходи на литургия, защото така правят останалите, защото така е редно. Бих предпочел да е честен езичник, а не християнин заради облагите, които извлича от това.
— И все пак го поддържаш…
— О, да. Като воин е равен на Цезар. Хората биха го последвали, дори ако ги поведе към ада. Не пести усилия, за да е популярен сред войниците — нали ходи сред обикновените войници и яде от техните дажби, за да се убеди, че стават за ядене. Вместо да си почива, може да изгуби цял ден, за да убеди коменданта да отпусне помощ за някой стар, беззъб ветеран; спи на бойното поле при войниците в нощта преди битката. Всички са готови да умрат за него — и наистина го правят. Освен това е умен и надарен с въображение. Миналата есен успя да сключи мир със саксонците и да ги убеди да се бият рамо до рамо с нас — разсъждава като саксонец според мен, затова може да предвижда ходовете им. Да, поддържам неговата кандидатура, но това не означава, че го харесвам като човек.