Выбрать главу

— Я виж, това е синият камък, който ти носеше, когато се оженихме! — каза озадачено Горлоис. — За какво обещание става дума? И как е могла сестра ти, ако тя действително праща пакета, да вземе този камък?

Съобразявайки бързо, Игрейн излъга умишлено за първи път в живота си.

— Когато сестра ми ми беше на гости — отвърна тя, — аз й дадох камъка заедно с верижката, за да даде закопчалката на поправка; тя познава един златар в Авалон, който е по-добър майстор от всички корнуолски златари. А що се отнася до обещанието, просто Вивиан искаше да обещая, че сега, като зряла жена ще се отнасям по-грижливо с накитите си, не като дете, което не съзнава ценността им. Мога ли да си получа огърлицата обратно, съпруже?

Той й подаде лунния камък, все още начумерен.

— Имам свои бижутери, които биха поправили огърлицата ти, без да те поучават — нещо, което сестра ти вече няма право да върши. Вивиан превишава правата си — тя може да ти е била вместо майка, когато си била дете, но грижата за теб вече не е нейна работа. Трябва да се опиташ да се държиш като голяма жена и да се откажеш от тази зависимост от някогашния си дом.

— Затова пък сега двама ме поучават — отвърна малко нацупено Игрейн, докато закопчаваше верижката на врата си. — Както сестра ми, така и мъжът ми, като че ли наистина съм неопитно дете.

Стори й се, че над главата му все още стои сянката на смъртта — привидението-двойник, което обикаля около обречените на смърт. Изведнъж в сърцето й се зароди страстно желание да не е забременяла от него, да не трябва да носи детето на един обречен човек… и сякаш цялото й тяло се вледени.

— Хайде, Игрейн — каза Горлоис с помирителен тон, посягайки да погали косите й — не ми се сърди. Ще се старая да помня, че си зряла жена на цели деветнадесет години, а не някакво си петнадесетгодишно хлапе! Нека сега се приготвим за кралската литургия — свещениците не обичат да има влизане и излизане след започване на службата.

Църквата беше малка, направена от измазан с глина плет, и лампите осветяваха влажната й, усойна вътрешност. Игрейн беше доволна, че има дебело вълнено наметало. Горлоис я уведоми шепнешком, че белокосият свещеник, достолепен също като друид, е личният свещеник на Амброзиус, който винаги пътува с войската, и че литургията се отслужва в благодарност за завръщането на краля.

— Кралят тук ли е?

— Тъкмо влиза в църквата и сяда там, на мястото пред олтара — промълви Горлоис, скланяйки ниско глава.

Игрейн го разпозна веднага — по тъмночервената мантия, която беше наметнал върху тъмна, пищно избродирана туника, по обсипания със скъпоценности меч, който висеше на бедрото му. Амброзиус Аурелианус трябва да е на шейсетина години, помисли си тя; висок, строен човек, избръснат по римската мода, но приведен, пристъпващ някак предпазливо, сякаш да не разбуди измъчващата го болка. Някога сигурно е бил красив мъж, но сега лицето му бе изпито и жълтеникаво, увисналите му тъмни мустаци — съвсем посивели, както и косата му. До него стояха двама-трима съветници, или пък васални крале. Искаше й се да попита кой са те, но свещеникът бе започнал да чете от една голяма книга веднага след като кралят влезе, тъй че тя прехапа устни и замълча. Заслуша се в службата, която дори сега, след четиригодишното търпеливо обучение на отец Колумба, не разбираше напълно, пък и не се опитваше да разбере. Знаеше, че не е прието да се оглежда около себе си в църква, като някой невъзпитан селяк, но все пак хвърли поглед изпод качулката на мантията си към някои от мъжете, застанали около краля. Предположи, че единият е Уриенс от Северен Уелс, а до него стоеше друг, богато облечен, красив и строен, с късо подстригана тъмна коса, едва покриваща ушите по римската мода. Игрейн се зачуди дали това не е Утър, приятел и предполагаем наследник на Амброзиус. Той стоеше неотстъпно до Амброзиус по време на цялата служба; когато възрастният крал залитна, слабият, тъмнокос мъж веднага му предложи ръката си. Очите му бяха вперени в свещеника, но Игрейн, обучена да разчита мислите на хората по лицата им, знаеше, че той не следи службата, а обмисля нещо свое. Веднъж той повдигна глава и се загледа право в Горлоис, а после срещна и очите на Игрейн. Неговите очи бяха тъмни, под още по-тъмни вежди, и погледът им събуди у Игрейн внезапна неприязън. Ако това беше Утър, реши тя мигновено, не възнамеряваше да има нищо общо с него. Много висока й се стори цената на короната, ако трябваше да я носи редом с него. Явно младееше за годините си, защото наглед не бе по-възрастен от двадесет и пет.