Друга теза на феминистичната мистика е общността на всички жени в романа, стигаща отвъд ревността, отмъщението, личната изгода. „Как бих могла да сторя това на друга жена“, питат се героините на Брадли. Всяка жена е майка, сестра и дъщеря на всяка друга жена и веднъж установени, такива символични връзки надживяват разбягването на мъжкия и женския свят. Моргана не престава да копнее за своите майки — Игрейн, Моргоуз, Вивиан. Връзката майка — дъщеря преодолява време и пространство, за да прерасне в мистично провиждане в същностите.
„Мъглите на Авалон“ е и (фе)ми(ни)стична апология на Вещицата в етимологичния смисъл на думата — знаещата жена, сляла се с космоса чрез вникването в законите на вътрешната и външна природа. Ако у Малори причина за рухването на идиличния Артуров свят е мъжкото предателство, в „Мъглите на Авалон“ зародишът на злото е „женската кръв по огнището“. Убийството на Вивиан от нейния „син“ Балан като че слага началото на крушението, на срива на идиличното съвместяване на женския Авалон с мъжкия Камелот. Неслучайно след това убийство Авалон все повече се отдалечава от реалността, за да се оттегли като света на феите в отвъдността на едно не-битие, докато Камелот профанира езотеричните му практики до знаци с изгубен смисъл. Сакатият Мерлин и лишената от пророчески дар Господарка на езерото, от една страна, и симулацията на инициационния ритуал от изцяло овъншнилия себе си Ланселет, от друга, са емблеми на това разпаднало се единство. Паралелното и взаимнотолерантно съществуване на Манастира и Авалон от началото на книгата е сведено до гротескно, лишено от разбиране съчетаване на езическа магика и християнски ритуал в кралството на Уриенс.
В класическата Артуриада злокобната фигура на вещицата е олицетворена от Моргана, застрашила с надчовешките си умения един себевъзпроизвеждащ се и ексклузивен мъжки свят. Поставена от Брадли в центъра на описанието и често пъти превърнала се в негов глас, Моргана силно стимулира читателската идентификация. Преминавайки през всички стадии на женската мистика, тя успява да се извиси над тях, да ги превърне в собствен екзистенциален избор и в това е голямото й очарование за съвременника.
Ако си направим труда подробно да сравним източници като Джефри или Малори с текста на Марион Брадли, ще останем удивени от дръзкото прекрояване на материала в името на феминисткия аргумент с всичките му теоретични атрибути. Артур се е завърнал отново — този път в услуга на една панфеминистична политика, зовяща към единение на човеците под знака на Жената. Епическото странстване на Рицаря във времето и пространството тук отстъпва пред странстването на женската душа навътре към себепознанието — не по-малко изнурително, осеяно с не по-малко жертви, но и увенчано с не по-малки триумфи. С монументален жречески жест авторката на „Мъглите на Авалон“ скрива от погледа света на единоборства, походи и митични чудовища, свят, в който жената е само обект на любов, на спасение — за да изкара от мъглите на социалното неосъзнато потисканата тотална женскост и да анализира нейните радикални, понякога шокиращи проявления. Едновременно мистифицирана и одомашнена — мистифицирана от богатата фройдистко-юнгеанска, антропологична и езотерична ерудиция на Брадли, одомашнена от близкия фокус на нейния талантлив и дълбоко съпреживян разказ — тази женскост хвърля неочаквани светлосенки върху вечното предание.
Евгения Панчева
Мъглите на Авалон
Пролог
Говори Моргана…
По мое време бях наричана как ли не: сестра, любима, жрица, пазителка на познанието, кралица. Сега, когато наистина се превърнах в пазителка на познанието, си мисля, че може да дойде време, когато това, което знам, няма да бъде известно на хората. Честно казано, мисля, че християните ще имат последната дума. Светът на феите се отдалечава все повече от света, където Христос е господар. Не съм във война с Христос, а само с неговите свещеници, които наричат Великата богиня „демон“ и отричат тя някога да е имала власт върху света. В най-добрия случай тази власт те наричат сатанинска. Или пък обличат Богинята в лазурната одежда на Дамата от Назарет — която има също своята власт — и твърдят, че тя винаги е била девица. Но какво може да знае една девица за скърбите и страданията на човечеството?