— Наистина ли трябва да й бъда благодарен за това, кралю?
И преди Артур да съумее да отговори, Гуидиън плъзна пръсти по струните и запя. Песента му удиви и възмути Гуенхвифар.
Гуидиън пееше баладата за краля на рибарите, който живеел в замък сред огромна пустош. Все повече стареел кралят и силите го напускали. Стареела и земята и не давала плод. Трябвало да дойде някой млад мъж, който да нанесе милостиво последния удар на престарелия крал — та кръвта му да попие в земята и тя да разцъфти отново под скиптъра на младия крал, да се подмлади от неговата младост.
— Така значи? — попита Артур притеснено. — Тъй ли мислиш, че когато земята се владее от стар крал, и тя е обречена на упадък?
— Не, господарю. Какво бихме правили без мъдростта, която ти си натрупал с течение на годините? Така е било в стари времена, когато племената са почитали Богинята, земята, и за тях вечна е била само тя, а кралят управлявал толкова, колкото допускала нейната воля. Остареел ли кралят-елен, в стадото се появявал друг, млад, и го убивал… Но ние живеем в християнски кралски двор и тук не се спазват такива езически обичаи. Мисля си, че баладата за този крал се състои по-скоро от символи — дори във вашето Свето писание тревата е уподобена на човешката плът, която е нещо преходно. Също тъй и този крал на пустеещи земи е символ на света, който всяка година умира с вехнещата зеленина и се възражда отново напролет… Такива разкази има във всички религии. Дори Христос умира като простосмъртен на кръста — и възкръсва всеки път на Великден… — Мордред докосна струните на арфата и запя отново:
Гуенхвифар попита:
— Това от Светото писание ли е, Гуидиън? Да не би да са стихове от някой псалм?
Гуидиън поклати глава.
— Това е древен друидски химн, а има хора, които разправят, че песента била дори по-стара от друидите — може би е пренесена някога тук от малкото преселници от земите, погълнати от морската бездна. Но такива химни има във всяка религия. Може би наистина човешката вяра е една…
Артур попита тихо:
— Християнин ли си, момчето ми? Гуидиън помълча и най-сетне отговори:
— Бях обучен за друид и не съм нарушил положената клетва. Аз не се наричам Кевин, кралю. Но ти не знаеш за какви клетви става дума. — Той стана мълчаливо и излезе от залата. Артур остана на мястото си, загледан подир него, и дори не се опита да го упрекне за проявената неучтивост. Затова пък Гауейн се беше намръщил яростно.
— Защо го оставяш да излиза тъй безцеремонно, кралю?
— Остави тези церемонии — отвърна Артур. — Тук всички сме роднини. Не ми се иска той да се отнася с мен винаги като с коронована особа. Момчето знае много добре, че ми е син, както и всички останали в тази зала. За какво ми е да се държи като съвършен придворен?
Но Гарет също се беше смръщил. След малко каза тихо:
— На мен пък ми се иска Галахад да се върне час по-скоро в двора. Дано Бог му прати видение също като на мен. Ти се нуждаеш от него повече, отколкото от мен, Артур, и ако той не дойде скоро, аз ще потегля отново на път, за да го диря.
До Петдесетница оставаха само няколко дни, когато Ланселет най-сетне пристигна в Камелот.
Всички бяха забелязали, че наближава някаква процесия — мъже и благородни дами на коне, както и много товарни животни. Гарет, който ръководеше охраната на крепостните стени, призова обитателите на Камелот да посрещнат новодошлите. Гуенхвифар, застанала редом с Артур, не обърна особено внимание на Моргоуз. Само се зачуди какво ли води кралицата на Лотиан насам. В този миг Ланселет коленичи пред Артур със своята скръбна вест, и Гуенхвифар усети как я пробожда същата болка, която бе изписана и в неговите очи. Винаги, винаги беше така — всяко негово страдание разкъсваше и нейното сърце. Артур се наведе, вдигна коленичилия Ланселет и го прегърна. И неговите очи бяха овлажнели.
— Той беше и мой син, скъпи приятелю. Ще липсва на всички ни. Гуенхвифар не издържа, пристъпи напред, подаде ръка на Ланселет пред очите на всички и каза с треперещ глас:
— Копнеех да те видя отново тук, Ланселет, но не съм и мислила, че можеш да донесеш такива тъжни вести.
Артур се обърна към хората от свитата си.
— Наредете да положат тялото му в параклиса, където бе посветен за рицар. Там ще остане тази нощ, а утре ще бъде погребан с всички почести, които се полагат на мой син и престолонаследник.