— Да вървим, синко — каза Моргоуз. — Прекарал си сутринта в покоите ми, а през остатъка от деня трябва непрестанно да си пред очите на Артур. Запомни — днес не си виждал Ниниан. Щом се появиш пред Артур, веднага го попитай за нея. Може дори да се престориш, че ревнуваш, че се боиш да не е прекарала нощта в неговата постеля.
Безкрайно щастие я изпълни, когато той се вкопчи в нея и измънка безпомощно:
— Така ще сторя, майко. Ти си най-добрата майка, най-прекрасната сред жените!
Тя го притисна още веднъж към себе си и го целуна, наслаждавайки се на властта, която имаше над него. После го остави да си върви.
16
Гуенхвифар се взираше с широко отворени очи в мрака. Ослушваше се за стъпките на Ланселет, но не можеше да пропъди спомена за злобната усмивка на Моргоуз, която й беше казала:
— Завиждам ти, скъпа! Кормак е хубав и млад, и наистина го бива — но не може да се сравни по хубост и изисканост с твоя любим!
Гуенхвифар бе свела глава и бе премълчала. Имаше ли право да презира Моргоуз, след като вършеше същото като нея? А опасността беше наистина голяма. Дори миналата неделя епископът пак бе избрал прелюбодеянието като тема за проповед. Беше казал, че непорочността на жената е основа на християнския начин на живот, и че само чрез верността си в брака една жена може да изкупи изначалния грях, сторен от Ева. Гуенхвифар си спомни притчата за прелюбодейката, която довели пред Христа, и как Той казал: „Нека този от вас, който не е извършил грях, първи хвърли камък по нея“. И не се намерил кой да хвърли първия камък. Но тук, в този двор, където тя бе кралица, имаше много хора, които не бяха се опетнили с такъв грях. Самият Артур би имал право да хвърли първия камък. Христос бе казал на прелюбодейката: „Върви и не греши повече…“ Така трябваше да постъпи и тя…
Тя дори не изпитваше толкова голяма нужда от тялото му. Моргоуз, която се кискаше и шушукаше за способностите на якия си млад любовник, никога не би могла да ги разбере. За нея би било непонятно защо им е нужно да се виждат, без да се любят. Всъщност бяха съгрешавали в плътския смисъл на думата много рядко — когато бяха по-млади и имаха съгласието на Артур, а Гуенхвифар още се надяваше, че би могла да роди престолонаследник. Имаше и други начини да изпитат физическо удоволствие, и те й се струваха не толкова порочни, като че ли по-малко нарушаваха съпружеските права на Артур над тялото й. Тъй или иначе, не това бе най-важно за нея. Искаше просто да бъдат заедно с Ланселет… Често си казваше, че наистина се привличат по-скоро душите, а не телата им. Защо Бог, който проповядваше любов, да осъжда такова чувство? Да, те бяха прегрешавали и тя се бе покайвала всеки път, но какво лошо би могло да има в тази любов на душите им?
„Не съм отнела от Артур нищо от себе си — нищо, от което той е имал нужда. Той трябваше да има до себе си кралица, повелителка, жена, която да управлява замъка и домакинството. Имаше нужда и от престолонаследник, но не аз, а сам Бог го лиши от син“.
В мрака се чуха тихи стъпки. Гуенхвифар прошепна:
— Ланселет?
— Не позна.
Тъмнината се разкъса от слабото пламъче на малък светилник. За миг Гуенхвифар се обърка — видя пред себе си лицето на любимия, но такъв, какъвто бе преди години — но разбра бързо кой би могъл да бъде.
— Как смееш? Дамите ми не са толкова далеч оттук. Ще викам — и никой няма да ти повярва, ако се опиташ да кажеш, че аз съм те повикала.
— Не мърдай — просъска той. — Опрял съм нож в гърлото ти, лейди. — Тя трепна и придърпа завивките около тялото си, а той добави: — Не се страхувай, нямам никакъв интерес към тялото ти. Прелестите ти са малко престояли и поизтъркани от прекомерна употреба.
— Това вече е прекалено — каза пресипнало втори глас. Имаше още някой в тъмнината зад Гуидиън. — Не й се присмивай, човече! Мръсна работа е тая, да надзъртам в спалните, и ми се ще да не се бях захващал с нея. Пазете тишина и си намерете места да се скриете!
Гуенхвифар разпозна гласа на Гауейн, а сетне видя и още едно добре познато лице.
— Гарет! — възкликна тя горчиво. — Какво правиш тук? Мислех, че си най-добрият приятел на Ланселет!
— Тук съм точно защото съм му приятел — каза сурово Гарет. — Онзи там — и той посочи Гуидиън — не би имал нищо против да му пререже гърлото, а после да нареди всичко тъй, че ти да бъдеш обвинена в убийство!