— Млъкни — прошепна Гуидиън и всичко потъна отново в мрак. Гуенхвифар чувстваше ясно острието на ножа, опряно в гърлото й. — Ако отрониш дори една дума, за да го предупредиш, мадам, ще ти прережа гърлото. Все ще измисля какво да обясня на господаря Артур. — Острието се впи още по-дълбоко в плътта й. Гуенхвифар се сви от болка. Зачуди се дали по шията й не тече кръв. Чуваше съвсем ясно тихо шумолене на одежди, внезапно прозвънтяване на оръжие, което веднага секваше; колко ли бяха участниците в тази засада? Тя лежеше, без да издава звук, и кършеше ръце от отчаяние. Само да можеше някак да предупреди Ланселет… Чувстваше се безпомощна като животинче в клопка.
Минутите се влачеха за жената, притисната между възглавниците на голямото легло и опряния в гърлото й нож. След време, което й се бе сторило безкрайно дълго, тя чу далечен, съвсем слаб звук — тихо подсвиркване, което наподобяваше вика на нощна птица. Гуидиън веднага усети как се напрегнаха мускулите й и запита със стържещ шепот:
— Това ли е сигналът на Ланселет?
Острието пак се заби в меката плът на шията й и Гуенхвифар прошепна, изпотена от ужас:
— Да.
Тя чу шумоленето на сламеника, когато Гуидиън се раздвижи, сетне стана и се отдалечи от нея.
— В стаята има дванадесет души. Само опитай да го предупредиш, и не ти давам и минута живот.
Гуенхвифар чуваше ясно шумовете в преддверието на спалнята й — Ланселет сваляше наметалото си, остави и меча — о, Господи, нима ще го заловят така — гол и обезоръжен? Тя отново стегна мускулите си. Почувства предварително как острието прониква в тялото й — но й беше все едно. По някакъв начин трябваше да го предупреди, щеше да успее да извика, преди да я убият — и тя отвори уста, но Гуидиън — наистина ли беше ясновидец? — веднага притисна жестоко устните й с ръка, задушавайки вика й. Тя се загърчи, защото той продължаваше да я души, и в същия миг почувства как леглото се огъна под тежестта на Ланселет.
— Гуен? — прошепна той. — Какво става? Стори ми се, че те чувам да викаш, мила.
Тя беше успяла да освободи устата си и изкрещя:
— Бягай! Това е клопка, предадени сме…
— По дяволите! — Той отскочи назад — както винаги, гъвкав като котка. Тогава проблесна лампата в ръката на Гуидиън — той я предаде нататък и всички запалиха един подир друг светилниците си. Стаята светна. Гауейн, Кай, Гарет и няколко други фигури, все още неразличими в сенките, пристъпиха напред. Гуенхвифар лежеше покрита със завивките, а Ланселет стоеше прав, гол, без оръжие.
— Мордред — процеди той презрително. — Този план е напълно достоен за теб.
Гауейн произнесе вдървено:
— В името на краля, Ланселет, обвинявам те в държавна измяна. Трябва да ми предадеш меча си.
— Спести си формалностите — изсъска Гуидиън. — Мечът му е в преддверието, иди и го вземи.
— Гарет! В името Божие, нима и ти прие да участваш в това?
В очите на Гарет на светлината на лампата проблеснаха сълзи.
— Отказвах да повярвам такова нещо за теб, Ланселет. Бог ми е свидетел, предпочитам да бях загинал в битка, преди да доживея този ден.
Ланселет сведе глава и Гуенхвифар видя, че се озърта ужасен. Той прошепна:
— О, Господи! Също така ме гледаше и Пелинор, когато дойдоха с факлите и ме откриха в леглото на Илейн… Нима ми е писано да предавам доверието на всички, които обичам?
Гуенхвифар искаше да го прегърне, да сподели страданието му, да заплаче от мъка заедно с него, но той не я поглеждаше.
— Очаквам да предадеш меча си — каза спокойно Гауейн. — И се облечи, Ланселет. Няма да допусна да те заведат така пред Артур, няма да бъдеш опозорен публично. Достатъчно много хора станаха свидетели на безчестието ти.
— Не го оставяйте да вземе меча си — се чу някакъв глас сред струпалите се рицари, но Гауейн заповяда с презрителен жест на проговорилия да замълчи. Ланселет се обърна бавно и отиде в малкото преддверие, където бе оставил меча и дрехите си. Гуенхвифар го чуваше как се облича. Гарет стоеше прав, с ръка на меча си. Ланселет Влезе пак — облечен, но без оръжие. Държеше ръцете си отпред, така че всички да ги виждат.
— Радвам се за теб, че реши да ни последваш без съпротива — отбеляза Гуидиън. — Майко… — той се обърна към скупчилите се в един ъгъл сенки и Гуенхвифар забеляза стреснато, че там стои Моргоуз — погрижи се за кралицата. Оставям я на твоите грижи, докато Артур реши как да постъпи с нея.
Моргоуз пристъпи и дойде до леглото. Гуенхвифар сякаш за първи път видя колко едра жена беше тя всъщност и колко безжалостна и хищна бе линията на стиснатата й челюст.
— Хайде, лейди, слагай си роклята — нареди тя. — Ще ти помогна да си оправиш и косата — не може да си толкова безсрамна, че да искаш да отидеш гола пред краля. Бъди благодарна, че сред тези хора се намери и жена. Ако не бях аз, щяха да чакат, за да го спипат между краката ти.