— Наистина си ти — шепнеше той, — ти си, Моргана… Ти се върна за мен… Колко си млада… и хубава… За мен Богинята винаги е имала твоето лице… Моргана, обещай ми, че никога вече няма да ме изоставиш…
— Никога няма да те изоставя, братко, сине мой, любими мой — прошепнах и целунах очите му. И той издъхна в мига, когато мъглите се разкъсаха и слънцето огря бреговете на Авалон.