Марион Зимър Брадли
Мъглите на Авалон
Том 2
Книга трета
Кралят-елен
1
През този сезон в Лотиан слънцето сякаш изобщо не залязваше. Кралица Моргоуз се събуди веднага, щом дневната светлина се прокрадна през завесите на леглото й, но беше още толкова рано, че дори чайките спяха. Все пак светлината бе достатъчна, за да се различат очертанията на добре сложеното, мускулесто тяло на младия мъж, който спеше до нея. Той ползваше вече почти цяла зима тази привилегия. На времето беше един от оръженосците на Лот и още преди смъртта му хвърляше копнеещи погледи на кралицата. А и би било прекалено да се очаква, че тя ще спи сама в студената кралска спалня, скована от ледения мрак на зимата.
Не че Лот беше чак толкова добър крал, мислеше си Моргоуз, примижавайки срещу засилващата се светлина. Но царуването му действително бе дълго — бе управлявал тези земи още преди Утър Пендрагон да се качи на трона, и хората бяха свикнали с него; много от поданиците му на средна възраст не помнеха друг крал преди него. Да, мислеше си Моргоуз, Лот е бил вече крал, когато се е родил младият Лохлан… В интерес на истината, по това време и тя самата бе вече кралица. Тази мисъл я обезпокои и тя бързо я пропъди.
По право Гауейн трябваше да наследи престола на баща си, но Гауейн почти не бе стъпвал в родната си страна откак Артур бе коронясан за крал — народът не го познаваше. Тук, в Лотиан, племената считаха за редно да бъдат управлявани от вдовстващата си кралица в мирно време, след като вторият й син Агравейн бе на разположение, за да ги поведе в случай на война. От незапомнени времена хората са били управлявани от кралица, също както Богинята има върховна власт над всички богове, затова и местните хора приемаха положението като напълно нормално.
А Гауейн бе неотстъпно до Артур… Не бе придружил дори Ланселет, когато пристигна на Север по Белтейнските тържества — той каза, че искал да провери дали крайбрежните фарове са в ред, та корабите да не се разбиват в скалите. Но Моргоуз предполагаше, че всъщност е дошъл, за да може да докладва после на Артур как вървят нещата в Лотиан и дали някой не се противи срещу управлението на британския самодържец.
От Ланселет Моргоуз научи, че Игрейн не е между живите — дотогава вестта не бе стигнала до Лотиан. На млади години тя и Игрейн не бяха много близки — Моргоуз винаги бе завиждала на голямата красота на сестра си и никога не й прости, че бе избрана от Вивиан за съпруга на Утър Пендрагон. Бе убедена, че е била по-подходяща за велика кралица от наивната си сестра — Игрейн бе винаги покорна, любяща и силно набожна. А в крайна сметка на тъмно всички мъже бяха еднакви — поддаваха се смешно лесно на внушение и бяха глупашки зависими от това, което една жена можеше да им предложи. Да, Моргоуз бе се справила добре, управлявайки Лотиан иззад трона на Лот, и би се справила още по-добре с Утър, защото никога не би допуснала това глупаво покорство пред свещениците.
И все пак, когато научи за смъртта на Игрейн, я оплака искрено, съжалявайки, че така и не намери време да я посети в Тинтагел. Толкова малко приятелки й бяха останали!
Придворните й дами бяха подбирани на времето предимно от Лот — заради красотата им и защото бе преценил, че не биха отказали нищо на своя крал. Основното изискване на покойния към жените бе да не мислят много и да не говорят умно; веднъж бе казал, че за тази работа съпругата му е напълно достатъчна. Той се съветваше с Моргоуз по всички въпроси и уважаваше острия й ум, но когато тя му роди четирима наследника за трона, той веднага се върна към старите си предпочитания в леглото — към хубавичките, глуповати жени. Любовните му авантюри никога не се зловидеха на Моргоуз — тя самата бе доволна, че й бяха спестени мъките от нови раждания. Изпиташе ли нужда да се грижи за бебе или съвсем малко дете, разполагаше с осиновения от нея Гуидиън, пък и любовниците на Лот раждаха непрекъснато. Гуидиън имаше за другари в игрите все деца с кралска кръв!
Лохлан се размърда до нея и промърмори нещо в съня си. После я притисна към себе си и тя престана да размишлява. Беше й липсвал много — докато Ланселет пребиваваше в двора, тя го бе изпратила да спи при другите млади мъже. Въпреки че, Ланселет надали би забелязал дали кралицата спи с Лохлан или с кучето си. Тъй или иначе, Лохлан отново бе заел мястото си — Лот никога не бе се противил на дребните й удоволствия, също както тя не се противеше на неговите.
Но когато възбудата й затихна, а Лохлан се запрепъва сънливо по стълбите надолу към нужника, Моргоуз внезапно си призна, че Лот й липсва. Не че бе кой знае колко добър в леглото… Още когато я взе за жена, бе доста възрастен. Но когато свършеха с ТОВА, винаги водеха интересни разговори, и Моргоуз разбра колко тъгува за отминалото време, когато двамата будуваха до късно в леглото и обсъждаха какво да се стори, каква съдба очаква тяхното кралство, че дори и цяла Британия.