— Какво… О, съжалявам, нека помогна — и пое меха от ръката на Ниниан. — Уф, това прилича на кръв, отивам да взема нещо от кухните, за да го избърша и изтича навън като всяко момче на тази възраст.
— Е ето ви кръв, колкото искате — каза с отвращение Моргоуз. — Наистина ли и моят Гуидиън ще потъне в мъглите на сънища и болезнени видения?
Вивиан отбеляза, докато попиваше виното от дрехата си:
— Не подценявай дарбата на другите, само защото ти не я притежаваш, Моргоуз!
Гуидиън се върна с някакъв парцал, но като се наведе да избърше пода, залитна. Моргоуз взе парцала от ръката му, повика една прислужница и й нареди да избърше масата и пода около огнището. Гуидиън сякаш се чувстваше зле — но докато в такъв случай досега винаги се опитваше да привлече вниманието й, сега се извърна, сякаш се срамуваше от слабостта си. Моргоуз изпита болезнено желание да го вземе в прегръдките си и да го успокои — това дете, най-малкото, бебето й, което бе я радвало, когато другите момчета отдавна бяха пораснали и я бяха напуснали. Но знаеше, че той би се почувствал неудобно — затова не помръдна, а продължи да седи с поглед, вперен в сключените си ръце. Ниниан очевидно изпитваше същото, защото протегна ръка към него, но в крайна сметка Вивиан се намеси и му нареди да отиде при нея. Погледът й бе строг и твърд:
— А сега ми кажи истината. Откога имаш видения?
Момчето сведе очи и отвърна:
— Не знам… Никога не съм разбирал какво е това, което се случва с мен. Той въртеше пръсти и не поглеждаше към Вивиан.
Тя продължи тихо:
— Крил си всичко от гордост и властолюбие, нали? Сега дарбата ти те владее и е твой ред ти да се научиш да я овладяваш. Да, никак не сме избързали с идването си. Надявам се само да не сме закъснели. Вие ти се свят, нали? Седни тук и не мърдай.
Моргоуз удивено видя как Гуидиън безропотно се сви в краката на двете жрици. След миг Ниниан постави ръката си на главата му и той се облегна на нея. Вивиан се обърна към Моргоуз и каза:
— Както вече казах, Гуенхвифар няма да роди син на Артур, но и той няма да се отрече от нея. Толкова повече, че тя е християнка и нейната религия забранява мъж да напусне жена си…
Моргоуз сви рамене и каза:
— Какво от това? След като вече е помятала, това може да й се случи и друг път. Животът е несигурно нещо, особено за жените.
— Да, Моргоуз — каза Вивиан. — Ти вече веднъж се опита да заложиш на тази несигурност, за да доближиш още повече сина си до трона — нали? Предупреждавам те, сестро — не се изправяй срещу волята на боговете!
Моргоуз се засмя.
— Но нали ти самата, Вивиан, си ми набивала в главата, че всичко, което се случва, е по волята на Боговете — така казва и Талиезин. Е, ако Артур бе умрял преди да наследи трона на Утър, не се и съмнявам, че боговете щяха да намерят другиго за целите си.
— Не съм дошла тук да водя теологически спорове с теб, глупачке — отвърна гневно Вивиан. — Да не мислиш, че ако това зависеше от мен, бих поверила последния от кралската кръв на Авалон в твои ръце?
Моргоуз каза, вече гневно, но с копринен котешки глас:
— Но доколкото разбирам, Богинята е съгласна да прокарваш своята воля, Вивиан. Омръзнаха ми тези приказки за някакви стари предсказания… Ако изобщо има някакви богове, в което се съмнявам, те надали се занимават с човешките работи. Нито пък ще седна да чакам нареждане от боговете, за да сторя това, което очевидно трябва да бъде сторено — та кой може да твърди, че Богинята няма да си послужи с мен, за да се изпълни волята й, както и с когото и да било другиго? — Тя забеляза колко стреснато я гледа Ниниан — да, и тя бе същата наивница като Игрейн и вярваше на всички дрънканици за богове и богини.
— Що се отнася до кралската кръв на Авалон, както виждаш, добре съм се грижила за нея.
— Момчето изглежда здраво и силно — каза Вивиан, — но можеш ли да се закълнеш, че не си осквернила душата му, Моргоуз?
Гуидиън вдигна глава и каза рязко:
— Втората ми майка винаги е била добра с мен. Лейди Моргана е тази, която не се е интересувала как се отглежда синът й — нито веднъж не е дошла тук, за да види дали съм жив или мъртъв!
Кевин го прекъсна със строг тон:
— Вече ти беше казано да говориш само ако те питат, Гуидиън. А що се отнася до Моргана, ти не би могъл да знаеш нищо нито за целите, нито за подбудите й.
Моргоуз се вгледа остро в сакатия, дребничък бард. „Нима Моргана е доверила тайната си на този нещастен урод, докато аз трябваше да я изтръгна с магии и ясновидство?“ Усети как в нея се надига гняв, но в същия момент се чу гласът на Вивиан: