— Достатъчно. Ти си се грижила за него добре, защото това ти е харесвало, Моргоуз, но виждам, че не си забравила — той стои една крачка по-близо до трона, отколкото Артур на неговата възраст, и две крачки по-близо, отколкото родния ти син Гауейн. Що се отнася до Гуенхвифар, зная, че й предстои да изиграе някаква роля в съдбините на Авалон. Не може да е напълно лишена от способност за прозрение и ясновидство, защото веднъж успя да премине мъглите и стигна до бреговете на Авалон. Може би, ако роди така желания от нея син и й бъде обяснено, че това е станало по волята и с помощта на Авалон… — тя хвърли поглед към Ниниан. — Способна е да зачене — с веща магьосница до себе си, която да пази плода, би могла да го износи докрай.
— Късно е — намеси се Кевин. — Нейна е вината, че Артур престъпи клетвата си пред Авалон и отхвърли знака на дракона. Все си мисля, че тази жена не е наред с ума и че това е истинската причина.
— Истината е, че ти я мразиш, Кевин — отбеляза Ниниан. — Защо? Арфистът сведе очи към изкривените си, обезобразени ръце. Помълча, после каза:
— Вярно е. Дори в мислите си не мога да съдя честно Гуенхвифар — та нали и аз съм просто човек. Но дори да я обичах, бих продължавал да твърдя, че не е подходяща за съпруга на крал, който управлява по закона на Авалон. Няма да скърбя, ако й се случи някакво нещастие или злополука. Та нали, ако роди син на Артур, никой няма да съумее да я разубеди, че дължи това единствено на добротата на Христа, та дори самата Езерна дама да е през цялото време до леглото й. Не мога да не се моля да не успее да роди.
Моргоуз се усмихна с котешката си усмивка.
— Гуенхвифар може да се опитва да е по-добра християнка от самия Христос, но и аз съм чувала нещо за техните божи заповеди — нали Лот бе довел тук един свещеник от Айона, да учи момчетата на четмо. Съгласно тяхното Свето писание, прокълнат е мъжът, който отхвърли своята съпруга, ОСВЕН АКО ТЯ НЕ Е ПРЕЛЮБОДЕЙКА. А пък дори ние тук в Лотиан сме чували, че кралицата не е чак толкова добродетелна. Артур често е на война, и няма човек, който да не знае слабостта й към сина ти, Вивиан.
— Не познаваш Гуенхвифар — каза Кевин. — Тя е набожна извън границите на разумното, а Артур и Ланселет са толкова близки, че според мен Артур не би предприел срещу тях нищо, освен ако не ги изненада в леглото в присъствието на целия кралски двор.
— Дори и това може да бъде уредено — настоя Моргоуз. — Гуенхвифар е прекалено красива, за да я обичат чак толкова придворните й дами. Винаги може да се намери някоя, която да предизвика скандал и по този начин Артур ще бъде принуден да се откаже от нея…
Вивиан направи отвратена гримаса.
— Коя жена би предала така своя посестрима?
Моргоуз отвърна:
— Аз, ако съм убедена, че е за доброто на кралството.
— Идеята не ми харесва — намеси се Ниниан. — Ланселет е почтен човек и най-близък приятел на Артур. Съмнявам се, че би предал приятеля си дори заради Гуенхвифар. Ако искаме да отстраним Гуенхвифар, нужно ни е нещо по-различно.
— А има и друго — каза Вивиан. Гласът й прозвуча уморено. — Доколкото ни е известно, засега Гуенхвифар не е сторила нищо нередно. Не можем да искаме от него да я отхвърли, докато спазва своята страна на сделката — да бъде вярна съпруга на Артур. Ако стане скандал, в основата му трябва да лежи някаква истина. Хората на Авалон се кълнат винаги да защитават истината.
— Ами ако слуховете се окажат верни? — попита Кевин.
— Тогава тя ще си получи заслуженото, ако не успее да се оправдае — отвърна Вивиан. — Но няма да участвам в клевети.
— Тя има поне още един враг — допълни замислено Кевин. — Крал Леодегранс от Летните земи почина наскоро заедно с младата си жена и последното им дете. По закон сега кралството се пада на Гуенхвифар — но Леодегранс остави и друг роднина, който твърди, че му е син, но не ми се вярва. Мисля си, че той ще се зарадва, ако му се удаде възможност да претендира за престола по старото племенно право — ако преспи с кралицата.
Гуидиън промърмори:
— Колко хубаво, че няма такъв закон в християнското кралство на Лот, нали? — но говореше толкова тихо, че всички се престориха, че не го чуват. Дори Моргоуз си каза: „Яд го е, че никой не му обръща внимание, това е всичко. Нима ще се дразня от ухапванията на това пале?“
Ниниан заговори. Хубавото й чело се бе набръчкало.
— Съгласно древния закон Гуенхвифар не е ничия съпруга, след като не е родила от никого. Ако някой мъж я отнеме от Артур…
— Да, това е въпросът — засмя се Вивиан. — Артур може да пази съпругата си с цялата си войска. Така и ще стори, ако се наложи, не се съмнявам в това. — После каза сериозно: — Но можем да бъдем сигурни в едно — Гуенхвифар няма да добие дете. Ако се случи да зачене отново, има начини да се подсигурим, че няма да износи плода. Що се отнася до това кой ще наследи Артур… — тя замълча, сетне изгледа Гуидиън, който бе отпуснал глава в скута на Ниниан като всяко сънливо дете. — Ето един пряк наследник на кралете на Авалон, който е и син на Великия дракон.