Кевин се върна в Камелот в навечерието на Петдесетница. През целия ден народ се стичаше към Камелот от околностите и от по-далеч, сякаш пролетния и есенния панаир щяха да се празнуват едновременно. Страната не помнеше такъв голям празник. Моргана приветства Кевин с целувка за добре дошъл, прегърна го тъй, че очите на арфиста заблестяха, и го отведе в стаята за гости. Там свали пътното наметало и обувките му и ги даде на един от прислужниците, да ги занесе да ги почистят. Донесе и панделки, с които Кевин щеше да украси арфата си.
— Виж ти, моята дама ще стане същинска кралица — усмихна се Кевин. — Не ревнуваш от единствената си съперница, нали, скъпа Моргана?
Никога досега не бе я наричал така. Тя седна до него, а той обви раменете й с ръка и прошепна:
— Липсваше ми — притискайки за миг лице към гърдите й.
— Ти също ми липсваше, мили — отвърна тя, — и довечера, когато всички си легнат, ще ти го докажа… Защо, мислиш, съм уредила да имаш самостоятелна стая, въпреки че най-приближените рицари на Артур спят по четирима заедно, че дори и по двама в легло?
Той отвърна:
— Казах си, че може би просто никой не желае да споделя стаята с мен.
— Така ще бъде, защото никой няма право да пренебрегне достойнството на Авалон — отвърна Моргана. — Но откровено казано, дори Талиезин спи в една стая с епископа…
— Явно вкусовете ни са различни — отбеляза Кевин. — На негово място бих предпочел да ме вържат в обора при магаретата!
— Аз обаче настоях поне Мерлин Британски да има самостоятелна стая, макар че не е по-голяма от оборска клетка за магаре — усмихна се Моргана. — Надявам се все пак, че ще е достатъчно голяма за теб, твоята дама, и — тук тя погледна умишлено към леглото — надявам се, и за мен.
— Винаги си добре дошла, а ако моята дама ревнува, ще я обърнем с лице към стената.
Кевин я притисна за миг към себе си с цялата сила на жилестите си ръце и я целуна. Сетне я пусна и допълни:
— Мисля, че трябва да ти кажа — преди да дойда тук, отведох сина ти на Авалон. Много е пораснал и е умен, а е наследил донякъде и музикалната ти дарба.
— Снощи го сънувах — отвърна тя. — В моя сън той свиреше на флейта — като тази, на която свири Гауейн.
— Прав е бил сънят ти — каза Кевин. — Харесвам момчето, а явно е наследило и ясновидска дарба. Ще премине обучение за друид на Авалон.
— А после?
— После? Ах, скъпа моя — въздъхна той — после нещата ще се наредят, както е писано. Но най-вероятно е да стане мъдрец и бард — нямаш причини да се безпокоиш за него, докато е на Авалон. — Той докосна нежно рамото й. — Очите му са досущ като твоите.
Искаше й се да продължи да го разпитва, но се сети за нещо друго.
— Празникът започва едва утре — каза тя, — но довечера най-близките приятели на Артур, рицарите на Кръглата маса, са поканени на вечеря. Утре Гарет ще бъде посветен в рицарство и Артур, който обича Гауейн като брат, прави нещо като семейно тържество в негова чест.
— Гарет е доблестен рицар и добър човек — отвърна Кевин — и с радост ще отида на тържеството. Нямам голяма слабост към кралица Моргоуз, но пък синовете й са достойни мъже и искрени приятели на Артур.
Въпреки че бе замислена като малко семейно тържество, на вечерята срещу Петдесетница имаше много хора, дори не толкова близки роднини. Тук бяха Гуенхвифар и братовчедка й Илейн, бащата на Илейн, крал Пелинор, и брат й Ламорак; Талиезин и Ланселет, и трима от полубратята на Ланселет — Балан, син на Повелителката на Езерото, както и Борс и Лайънел — и двамата синове на Бан от Долна Британия. Гарет, разбира се, също бе тук, а Гауейн се бе изправил както винаги зад Артур. Когато всички влязоха в залата, Артур се опита да възрази:
— Седни с нас на масата, Гауейн — та ти си мой братовчед и пълноправен крал на Оркни. Не ми харесва да стоиш зад мен като някой слуга!
Но Гауейн възрази със суровия си войнишки глас:
— Но на мен ми харесва да стоя тук и да прислужвам на своя крал и повелител, сър — и Артур отстъпи.
— Заради теб се чувствам като някой от едновремешните цезари — изпъшка той. — Налага ли се да ме охраняват ден и нощ, дори в собствената ми тронна зала?
— Ако съдим по достойнство, господарю — настоя Гауейн, — то ти си равен на тези цезари, ако не и по-велик.
Артур се засмя безпомощно.
— Не мога да откажа нищо на най-близките си приятели.
— Тъй — каза полугласно Кевин на Моргана, която седеше до него. — Значи това не е проява на гордост и надменност, а просто желание да угоди на приятелите си.