— Какъв късмет, че имаме и меден сладкиш, и печена риба, и че сме облечени добре, та да ги посрещнем както подобава, нали, майко?
— Да — отвърна Моргоуз, все така загледана в него, — наистина голям късмет, синко.
Когато малко по-късно слезе в двора на замъка, за да посрещне новодошлите внезапно си спомни един отдавнашен ден, когато Вивиан и Талиезин пристигнаха в далечния Тинтагел. Моргоуз предположи, че Талиезин отдавна вече не може да предприема такива пътувания, ако изобщо е още сред живите. Но ако беше умрял, тя щеше да научи. А Вивиан вече не яздеше, облечена като мъж в панталон и ботуши, и не налагаше като мъж бързината, с която да се движи цялата свита.
Гуидиън се бе изправил безмълвно до нея. В шафраненожълтата си туника, с добре сресаната си тъмна коса той наистина приличаше много на Ланселет.
— Кои са гостите ни, майко?
— Мисля, че идва Господарката на Езерото — каза Моргоуз, — а също и Мерлин Британски, вестителят на Боговете.
— Казвала си, че родната ми майка също е била жрица на Авалон — каза Гуидиън. — Да не би идването им да има нещо общо с мен?
— Хайде де, да не би да искаш да ми кажеш, че има нещо, което ти не знаеш? — сопна се Моргоуз, но веднага съжали. — Не знам защо идват, мили. Нямам ясновидска дарба. Но може и да си прав. Искам тази вечер ти да наливаш виното. Слушай внимателно какво се говори и се учи, но не говори, докато не те заговорят.
„Виж“, каза си тя, „такава задача не би била лесна за собствените ми синове“. Гауейн, Гахерис и Гарет бяха шумни и любопитни и обучаването им на дворцови маниери би било наистина непосилна задача. „Да“, продължи да си мисли тя, „те приличат на едри, дружелюбни кучета, докато Гуидиън бе като котка, мълчалив, гъвкав, изтънчен, и винаги нащрек. Такова дете бе и Моргана на времето… Вивиан не бе права да отхвърли Моргана, дори да й се е разсърдила, че е забременяла… Пък и защо й е било да се сърди? Малко ли деца е родила тя самата, включително и онзи проклетник Ланселет, който все създава бъркотии в кралството на Артур. Чак до нас се носят слухове за слабостта на кралицата към него“.
Тогава се зачуди защо винаги е предполагала, че Вивиан не е искала Моргана да роди детето. Да, Моргана бе скъсала връзките си с Авалон, но това може би бе нейно решение, а не на Дамата на Езерото.
Беше се замислила дълбоко, та се наложи Гуидиън да я побутне леко и да прошепне:
— Гостите пристигнаха, майко.
Моргоуз се сведе в дълбок поклон пред Вивиан, която сякаш съвсем се бе стопила. Винаги досега тя бе й се струвала с неопределима възраст, а сега изглеждаше изсушена, лицето й бе сбръчкано, очите дълбоко хлътнали. Но усмивката й бе все още очарователна, а гласът плътен и сладък както винаги.
— Колко хубаво е да те видя отново, малка сестричке — каза тя, притегляйки Моргоуз към себе си, за да я прегърне. — Колко отдавна те видях за последен път! Не ми се иска да мисля колко години са минали. А ти изглеждаш толкова млада, Моргоуз! Зъбите ти са прекрасни, а косата ти сияе както винаги! Познаваш арфиста Кевин, нали? Срещали сте се на сватбата на Артур, още преди той да бъде провъзгласен за Мерлин Британски.
Кевин също бе остарял — бе се прегърбил и изкривил още повече, та приличаше на приведен от старост дъб.
„Всъщност така е редно“, каза си Моргоуз, „нали все си говори с дъбовете“, и се поусмихна.
— Добре си дошъл, Първи арфисте — искам да кажа, Господарю Мерлин. А как е благородният Талиезин? Все още ли е сред живите?
— Да, жив е — каза Вивиан, докато от носилката слизаше някаква друга жена. — Но е стар и слаб, никога вече не би могъл да тръгне на толкова дълъг път. — Сетне продължи: — Това момиче също е дъщеря на Талиезин, дете на свещените дъбови горички — казва се Ниниан. Тя е твоя полусестра, Моргоуз.
Моргоуз не бе се съвзела от учудването, когато младата жена пристъпи напред, прегърна я и каза с мекия си глас:
— Радвам се да се запозная с теб, сестро.
Колко млада й се стори Ниниан! Имаше червеникавозлатиста коса и дълбоки сини очи под копринени черни мигли. Вивиан продължи:
— Вече съм много стара и Ниниан пътува с мен. Тя е единствената освен мен сред жителите на Авалон, в чиито жили тече кръвта на Древните крале.