Ниниан бе облечена като жрица; русата й коса бе подредена в корона от плитки, които покриваха и част от челото, но полумесецът, знакът на жриците, прясно изписан със синя боя, се виждаше ясно. Тя говореше с гласа на обучена жрица, изпълнен с овладяна сила; но независимо от това, застанала до Вивиан, изглеждаше млада и безпомощна.
Моргоуз си припомни, че е домакиня, която посреща гости; в момента, изправена пред двете жрици и върховния друид, се чувстваше по-скоро като кухненско слугинче. Опита се да се съвземе, припомняйки си гневно, че двете жени са нейни несъщи сестри, а що се отнася до Мерлин, той пък беше просто един стар гърбушко!
— Добре дошли в Лотиан и в моя замък. Това е синът ми Агравейн. Той царува тук вместо Гауейн, който е в двора на Артур. А това е осиновеният ми син Гуидиън.
Момчето се поклони грациозно пред високопоставените гости и само промълви учтиво обичайното приветствие.
— Хубаво момче. Много е пораснал — каза Кевин. — Това е значи синът на Моргана?
Моргоуз повдигна вежди.
— Не бих могла да отричам пред един ясновидец, нали?
— Самата Моргана ми го каза, когато разбра, че потеглям към Лотиан — отбеляза Кевин, а по лицето му премина сянка.
Нима Моргана отново се е върнала на Авалон? — попита Моргоуз, но Кевин поклати глава. Моргоуз забеляза, че Вивиан също доби потиснато изражение.
— Моргана е в двора на Артур — каза Кевин. Вивиан процеди през стиснати устни:
— Тя има все още работа във външния свят. Но ще се върне на Авалон, когато му дойде времето. На Авалон има място за нея и тя трябва да се върне, за да го заеме.
Гуидиън попита тихо:
— За майка ми ли говориш, господарке?
Вивиан погледна Гуидиън право в очите и на него му се стори, че възрастната жена изведнъж става висока и внушителна. „Старият номер на жриците“, каза си Моргоуз, „но нали Гуидиън никога не го е виждал“. Когато Господарката на Езерото проговори, кънтящият й глас сякаш изпълни двора на замъка.
— Защо ме питаш, дете, когато знаеш отговора на въпроса си? Нима се присмиваш на Дарбата, Гуидиън? Внимавай. Познавам те по-добре, отколкото си мислиш, а на този свят все още има неща, които не са ти известни!
Гуидиън отстъпи с отворена уста. Внезапно заприлича пак на преждевременно развито дете, каквото си беше.
Моргоуз отново повдигна вежди — значи имаше все още някой на този свят, който можеше да го стресне! Този път той дори не опита да се измъкне или да се извини по обичайния си умел начин.
Моргоуз пое инициативата и каза:
— Заповядайте, влезте. Всичко е готово за посрещането ви, Мерлин, сестро моя. — Огледа масата, покрита с червена покривка, бокалите и красивите съдове по нея, и си каза доволно: „Може да сме на края на света, но не живеем в кочина!“ Отведе Вивиан до мястото, което обикновено заемаше тя, кралицата, а Кевин постави да седне до нея. Когато Ниниан се качваше на платформата, където бе поставена масата, се препъна, и Гуидиън веднага я подкрепи, казвайки няколко любезни думи.
„Виж ти, виж ти, най-сетне и нашият Гуидиън обръща внимание на една хубава жена. Или може би просто се стреми да прави поведение и да се хареса на Вивиан?“ Беше й ясно, че никога няма да разбере какви са подбудите му.
Рибата беше изпечена отлично — розовото месо падаше само от костите, а имаше и достатъчно меден сладкиш, та да опита от него и прислугата. Моргоуз бе поръчала да донесат допълнително ечемичена бира, за да има и за хората, които не се хранеха на кралската трапеза. Имаше предостатъчно прясно изпечен хляб и изобилие от мляко и масло, и прясно овче сирене. Вивиан хапна малко, както винаги, но не се поскъпи с похвалите за вечерята.
— Трапезата наистина е достойна за кралица, Моргоуз. И в Камелот не биха ме посрещнали по-добре. Не очаквах такова посрещане, защото не бях пратила никого да те предупреди.
— Била ли си скоро в Камелот? Виждала ли си синовете ми? — попита Моргоуз, но Вивиан поклати глава и се намръщи.
— Не, още не. Но смятам да отида там на празника, който Артур държи да нарича Петдесетница, както го наричат светите отци на християнската църква — допълни тя, и по някаква причина Моргоуз усети ледени тръпки по гърба си; но бе прекалено заета с разговора, за да се замисли за причината.
Кевин се намеси:
— Аз обаче видях синовете ти в кралския двор, лейди. Гауейн беше леко ранен по време на битката при Маунт Бадон, но раната заздравя, а белегът е скрит в брадата му — сега носи къса брада като саксонците — не защото държи да прилича на тях, а защото ежедневното бръснене не позволяваше на раната да заздравее. Току-виж въвел нова мода в двора! Гахерис не видях — бе заминал да огледа крайбрежните укрепления. А Гарет ще бъде приет за Рицар на Кръглата маса по Петдесетница. Известен е не само поради огромния си ръст, но и като един от най-честните и доблестни мъже в кралския двор, въпреки че сър Кай до ден-днешен го дразни и го нарича „Хубавеца“ заради красивото му лице.