— Пред мене са.
— Слушам.
Мвен Мас бърже записа няколко реда цифри.
— Сега всичко зависи от това, кога машината ще приеме моите данни. Почакайте, веднага ще се свържа с дежурния инженер при ПМ. Мозъкът с низша определеност се намира в Австралийския сектор на южната зона.
— А къде е Мозъкът с висша определеност?
— В Индийския сектор на северната обитавана зона, там, където съм аз… Превключвам, чакайте!
Пред угасналия екран Веда се опитваше да си представи Проницателния мозък. Във въображението й възникваше гигантски човешки мозък с неговите бразди и гънки, пулсиращ и жив, макар младата жена да знаеше, че така се наричаха електронните изследователски машини от най-висока класа. Те бяха способни да разрешат почти всяка задача, която е по силите на разработените области в математиката. На планетата имаше само четири такива машини, различно специализирани.
Веда не чака дълго. Екранът светна и Мвен Мас я помоли да го извика отново подир шест дни, по-късничко вечерта.
— Мвен, вашата помощ е неоценима!
— Само защото владея някои знания и права в математиката? А вашата работа е неоценима, защото вие знаете древни езици и култури. Веда, прекалено задълбахте в ЕРС!
Историчката се намръщи, но африканецът се разсмя така добродушно и заразително, че Веда също се усмихна и като се сбогува с жест, изчезна.
В определеното време Мвен Мас пак видя младата жена в телевизиофона.
— И без да го казвате, разбирам, че отговорът е неблагоприятен.
— Да. Устойчивостта е под границата на безопасността. Ако се върви по общия път, изкарването на разрушената част ще образува един кубически километър варовик.
— В обсега на нашите възможности остава единствено изваждането през тунел на огнеупорните шкафове от втората пещера — печално каза Веда.
— Работата заслужава ли такова силно огорчение?
— Простете ми, Мвен, обаче вие също сте стояли до вратата, зад която се е криела неразгадана тайна. Вашата е велика и всеобща, а моята — малка. Но емоционално моят неуспех е равен на вашия.
— Ние двамата сме другари по нещастие. Мога да ви уверя, че още неведнъж ще се сблъскваме със стоманени врати. Колкото по-смели и силни бъдат стремежите, толкова по-често ще се изпречват врати.
— Все някоя ще се отвори!
— Именно!
— Нали вие не отстъпихте съвсем?
— Разбира се. Ще съберем нови факти. Силата на Космоса е толкова невероятно огромна, че от наша страна би било наивно да се хвърляме срещу нея с прост ръжен… Точно така, както и вие да отваряте с ръце тая опасна врата.
— Ами ако се наложи да чакаме цял живот?
— Какво представлява моят индивидуален живот пред такива крачки на знанието!
— Мвен, къде е страстната ви нетърпеливост?
— Не е изчезнала, обуздана е. От страданието…
— А Рен Боз?
— По-леко му е. Той продължава пътя си в дирене границите на своята абстракция.
— Разбирам. Минутка, Мвен, нещо важно.
Екранът с Веда угасна и когато се запали отново, пред Мвен Мас като че ли беше друга, млада и безгрижна жена.
— Дар Ветер се спусна на Земята. Спътник 57 е завършен предсрочно.
— Така бърже? Всичко ли е направено?
— Не, само външното сглобяване и монтажът на силовите машини. Вътрешните работи са по-прости. Викат го за почивка и анализиране доклада на Юний Ант относно нов вид съобщения по Пръстена.
— Благодаря, Веда! Радвам се, че ще видя Дар Ветер.
— Непременно ще го видите… Аз не се доизказах. С усилията на цялата планета са приготвени запаси от анамезон за новия звездолет «Лебед». Отлитащите канят хората да ги изпратят в пътуването без завръщане. Вие ще бъдете ли?
— Ще бъда. При сбогуването планетата ще демонстрира пред екипажа на «Лебед» всичко най-прекрасно и обичано. Те желаят да видят и танца на Чара от Празника на пламтящите чаши. Тя лично ще замине да го повтори преди отлитането в централния космодрум Ел Хомра. Ще се срещнем там!
— Добре, Мвен Мас, мили!
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
МЪГЛЯВИНАТА АНДРОМЕДА
В Северна Африка, на юг от залива Голям Сирт, се е разстлала огромната равнина Ел Хомра. Преди отслабването на пасатните обръчи и изменението в климата тук се намирала хамада — пустиня без тревичка. Цялата е била окована в броня от полиран чакъл и триъгълни камъни с червеникав оттенък, от които получила и названието си «червена». Море от заслепяващи жарки пламъци в слънчев ден, море от студен вятър в есенните и зимните нощи. Сега от хамадата е останал само вятърът; той гонеше по твърдата равнина вълни висока синкавосребриста трева, преселена тук от степите на Южна Африка. Свистенето на вятъра и полягащата трева будеха в паметта неопределено чувство на печал и близост между степната природа и душата, сякаш това вече е срещано в живота. Неведнъж и при различни обстоятелства — в скръб и радост, при загуба и находка.
Всяко отлитане или кацане на звездолет оставяше изгорял, отровен кръг с диаметър около километър. Тия кръгове се ограждаха с червена металическа мрежа и стояха охранявани десет години — време, което повече от два пъти надминаваше продължителността на разлагането на газовете, изпускани от двигателите. След приземяване или потегляне на кораб космодрумът се прехвърляше на друго място. Това слагаше отпечатък на временност, недълготрайност върху обзавеждането и помещенията на летището, като сродяваше обслужващите го работници с древните номади в Сахара, които няколко хилядолетия са чергарували тук на особени гърбати животни с извити шии и мазолести лапи, наричани камили.
Планетолетът «Барион» в своя тринадесети рейс между строящия се спътник и Земята докара Дар Ветер в Аризонската степ, останала пустиня и след изменението в климата поради натрупаната в почвата радиоактивност. В утрото на откриването на ядрената енергия в ЕРС тук се извършвали множество опити и проби на нови видове техника. И досега съществува заразеност от продуктите на радиоактивното разпадане — твърде слаба, за да вреди на човека, но достатъчна, за да забави растежа на дърветата и храстите.