По знак на Дар Ветер Веда Конг стъпи върху излъчващия син блясък кръг от метал пред екрана. Невидими лъчи падаха като мощен водопад отгоре и забележимо отсеняха загара на кожата й. Беззвучно заработиха електронните машини, които превеждаха речта й на езика на Великия пръстен. След тринадесет години приемащите от планетата на тъмночервената звезда ще запишат изпращаните трептения с общоизвестните символи и ако там говорят, електронните превеждащи машини ще обърнат символите в звукове на живата чужда реч.
«Жалко само — мислеше си Дар Ветер, че онези, далечните хора, няма да чуят звучния, приятен глас на жената от Земята, няма да разберат неговата изразителност. Кой знае какво е устройството на техните уши? Може да има различни типове слух. Само зрението, което навсякъде използува проникващата през атмосферата част от електромагнитните трептения, е почти еднакво в цялата Вселена и те ще видят очарователната, горяща от вълнение Веда.»
Дар Ветер, без да сваля очи от полузакритото от кичур коса ухо на Веда, започна да се вслушва в нейната лекция.
Веда Конг сбито и ясно разказваше за основните етапи в историята на човечеството. За древните епохи в съществуването му, за разединението на големи и малки народи, които са се сблъсквали в икономическа и идейна вражда, разделяща страните им; Тя разказваше накратко. Тези епохи са получили събирателното название ЕРС — Ера на разединения свят. Обаче не изреждането на изтребителни войни, ужасни страдания или имена на уж велики управници, изпълнили старите исторически книги от Античните векове, Тъмните векове или Вековете на капитализма, интересуваше хората от Ерата на Великия пръстен. Много по-важна беше противоречивата история на развитието на производителните сили заедно с формирането на идеите, изкуството, знанието, духовната борба за истински човек и човечество. Развитието на необходимостта от изграждане на нови представи за света в обществените отношения, за дълга, правата и щастието на човека, от които израсна и разцъфтя върху цялата планета могъщото дърво на комунистическото общество.
През последния век на ЕРС, така наречения Век на разцеплението, хората най-сетне разбрали, че всичките им бедствия произлизат от стихийно създалото се още от дивите времена устройство на обществото. Разбрали, че цялата сила, цялото бъдеще на човечеството е в труда, в съединените усилия на милионите свободни от гнет хора, в науката и преустройството на живота на научни основи. Разбрани били основните закони на общественото развитие, диалектически противоречивият ход на историята, необходимостта от създаване на строга обществена дисциплина, толкова по-важна, колкото повече се е увеличавало населението на планетата.
Борбата между старите и новите идеи през тоя век се изострили и станали причина целият свят да се раздели на два лагера — стари, капиталистически, и нови, социалистически държави с различни икономически структури. Откриването по това време на първите видове атомна енергия и упорството на защитниците на стария свят насмалко не довели цялото човечество до най-голямата катастрофа.
Ала новият обществен строй не можел да не победи, макар че тази победа се забавила поради изоставането във формирането на общественото съзнание. Преустройството на света върху комунистически основи е немислимо без коренно изменение на икономиката, без изчезване на нищетата, глада и тежкия, изтощителен труд. Но изменението на икономиката изисквало твърде сложно управляване на производството и не било възможно без формиране на обществено съзнание у всеки човек.
Комунистическото общество не веднага обхванало всички народи и страни. Гигантски усилия били нужни за изкореняване на омразата и особено на лъжата, натрупана от вражеската пропаганда през време на идейната борба във Века на разцеплението. Доста грешки се направили и по пътя на развитието на новите човешки отношения. Тук-там се случвали въстания, вдигани от изостаналите привърженици на старото, които от невежество се опитвали да намерят във възкресяване на миналото лесен изход от трудностите, стоящи пред човечеството.
Ала неизбежно и неотклонно новото устройство на живота се разпространило по цялата Земя и най-различните народи и раси станали единно, дружно и мъдро семейство.
Така започнала Ерата на обединяването на света — ЕОС, която се състояла от вековете на Съюза на на страните, Разните езици, Борбата за енергия и Общия език.
Общественото развитие непрекъснато се ускорявало и всяка нова епоха минавала по-бърже от предишната. Властта на човека над природата започнала да расте с гигантски крачки.
В древните утопични фантазии за прекрасното бъдеще хората мечтаели за постепенно освобождаване на човека от труда. Писатели обещавали, че с краткотраен труд — два-три часа за общото благо — човечеството ще може да си осигури всичко необходимо, а в останалото време ще се отдава на блажено безделие.
Тези представи възникнали поради отвращението към тежкия, принудителен труд в древността.
Не след дълго хората разбрали, че трудът е щастие, също както и непрестанната борба с природата, преодоляването на препятствията, решаването на нови и нови задачи при развитието на науката и икономиката. Труд с всички сили, само че творчески, който да отговаря на вкусовете и вродените способности, да е многообразен и от време на време да се променя — ето какво е нужно на човека. Развитието на кибернетиката — техниката за автоматично управляване, широкото образование и интелигентност, отличното физическо възпитание на всеки човек направиха възможно да се сменяват професиите, бърже да се овладяват други и да се разнообразява трудовата дейност, като се изпитва от нея все по-голямо задоволство. Все по-широко развиващата се наука обхвана целия човешки живот и творческите радости на откриватели на нови тайни на природата станаха достъпни за огромен брой хора. Изкуството пое твърде голям дял в работата по общественото възпитание и организирането на живота. Настъпи най-великолепната в цялата история на човечеството Ера на общия труд — ЕОТ — с нейните векове на Опростяването на нещата, Преустройството, Първото изобилие в Космоса.