— Метал! — възкликна геоложката. — Открито месторождение!
Ерг Ноор поклати глава:
— Колкото и мигновено да беше пламването, аз успях да забележа определеността на контурите му. Това е или голям къс метал — метеорит, или…
— Кораб! — едновременно се намесиха Низа и биологът.
— Фантастика! — отсече Пур Хис.
— Може би действителност! — възрази Ерг Ноор.
— Все едно, спорът е безполезен — не се предаваше Пур Хис. — С нищо не може да се провери. Та няма да кацаме я…
— Ще проверим след три часа, когато ще дойдем отново при тази равнина. Обърнете внимание — металическият предмет се намира на равнината, която и аз бях избрал за кацане… Ще изхвърлим телевизионната станция именно там. Поставете лъча на локатора на шестсекундно изпреварване!
Планът, набелязан от началника на експедицията, се осъществи и «Тантра» повторно навлезе в тричасова обиколка около тъмната планета. Сега, при наближаването към континенталната равнина, корабът бе посрещнат от донесение на телеробота. Хората се взряха в светналия екран. Зрителният лъч се задвижи едва забележимо, като очертаваше контурите на предметите долу, в хилядокилометровата тъмна бездна. Кей Бер ясно си представи как се върти приличащата на фар глава на станцията, подала се от твърдата броня. В зоната, осветена от лъча на автомата, бягаха по екрана, веднага фотографирани, невисоки урви, хълмове, черни извивки на ровове. Внезапно се мярна видение с бляскащи рибообразни контури и пак се разстла прогонената от лъча тъмнина и скри откроените допреди миг тераси на платото.
— Звездолет! — откъсна се едновременно от устата на няколко души.
С нескривана радост Низа погледна Пур Хис. Екранът угасна. «Тантра» пак се отдалечи от телевизионния предавател, но биологът Еон Тал беше вече фиксирал на лента електронната снимка. С треперещи от нетърпение пръсти той я пъхна в прожекционния апарат на полусферичния екран.[*26] Вътрешните повърхности на кухото полукълбо отразиха увеличеното изображение.
Познати пурообразни очертания на носовото изолирано помещение, издута кърмова част, висок гребен на приемника за равновесието… Колкото и невероятно да беше това зрелище, колкото и немислима, невъзможна срещата на планетата на мрака, това действително беше земен звездолет! Той стоеше водоравно, в положение на нормално кацане, подпрян с мощни стойки, неповреден. Сякаш току-що се е спуснал върху планетата на желязната звезда.
«Тантра» описваше много бърже, поради близостта до планетата, своите кръгове, и пращаше сигнали, които оставаха без отговор. Минаха няколко часа. В централния пост отново се събраха и четиринадесетте участници в експедицията. Тогава Ерг Ноор, потънал в дълбок размисъл, стана.
— Аз възнамерявам да приземим «Тантра». Може би нашите братя се нуждаят от помощ, може би техният кораб е повреден и не е в състояние да потегли към Земята. Тогава ще ги вземем, ще натоварим анамезона и ние самите ще се спасим. Безсмислено е да се пуска спасителна ракета. Тя не ще направи нищо за снабдяването ни с гориво, а ще изразходва толкова енергия, че няма да има с какво да пратим сигнал на Земята.
— А ако те самите са се озовали тук поради недостиг на анамезон? — предпазливо запита Пел Лин.
— Тогава трябва да са останали техните йонни планетарни заряди — те не са могли да изразходват всичко напълно. Виждате, звездолетът седи правилно — значи приземявали са се посредством планетарните мотори. Ще вземем йонното гориво, ще излетим отново и като преминем в орбитално положение, ще зовем и чакаме помощ от Земята. В случай на успех ще изтекат само осем години. А ако сполучим да набавим анамезон — тогава ние сме победили.
— Може би планетарното им гориво не е йонни, а фотонни заряди? — усъмни се един от инженерите.
— Можем да го използуваме в главните двигатели, ако преместим от спомагателните — чашковите отражатели.
— Вие, както изглежда, всичко вече сте обмислили — предаде се инженерът.
— Остава рискът при кацането върху тежката планета и от пребиваването на нея — измърмори Пур Хис. — Страшно е да се помисли за тоя свят на мрака!
— Рискът, разбира се, остава, но той съществува и в самото наше положение и ние едва ли го увеличаваме. А планетата, на която се намира нашият звездолет, не е чак толкова лоша. Само да запазим кораба!
Ерг Ноор хвърли поглед върху циферблата на изравнителя на скоростите и бързо се приближи до командното табло. Около минута началникът на експедицията стоя пред лостовете за управляване. Пръстите на големите му ръце помръдваха, като че ли вземаха акорди на музикален инструмент, гърбът му се прегъваше, лицето се вкаменяваше.
Низа Крит пристъпи към началника, смело взе дясната му ръка и допря дланта й до своята гладка буза, гореща от вълнение. Ерг Ноор благодари на девойката с кимване на глава, поглади разкошната й коса и се изправи.
— Слизаме в долните слоеве на атмосферата и ще кацнем! — високо каза той, като включи сигнала.
Из кораба се разнесе вой. Хората устремно се разбягаха по местата си и се завързаха на хидравличните плаващи седалки.
Ерг Ноор се отпусна в меките обятия на креслото за кацане, което се издигна от люка пред командното табло. Загърмяха ударите на планетарните двигатели и звездолетът със свистене се спусна надолу, към скалите и океаните на незнайната планета.
Локаторите и инфрачервените отражатели опипваха предвечния мрак долу, червени светлини горяха на скалата за височина край определената цифра — петнадесет хиляди метра. Планини, по-високи от десет километра, не можеше да се очакват на планета, където водата и топлината от черното слънце работеха за изглаждане повърхността, както и на Земята.