След дълбокият сън вие развивате депресия и краустрофобия. Тогава Звездната спирка идва да помогне: възстановява душевното равновесие и събужда в хората нормелните инстинкти. Полза имат и световете, които посещавате: така се обогатяват икономиките им и общественият им живот.
Затова Звездната спирка — спирка по пътя — бе се превърнала в празник на много планети. Съпровожда се от фестивали и църковни богослужиния, а на по-далечните планети — с паради, интервюта и пресконференции предавани по всички станции. Пресрасно помня, че същото ставаше и на Земята, когато пристигаше звездолет от колониите. Веднъж една неособено сполучила артистка Мерилин Аустин потегли към други светове и като прекара там няколко месеца се върна обратно. Появи се няколко пъти на екрана, показа ослепително белите си зъби, критикува рязко извънземните култури и получи изгодно предложение, трети мъж и първата си голяма роля в киното. Това също показва ползата от нея.
Кацнах на покрива на Хеликс — най-големият жилищен комплекс в Бети. Тук Елеонора притежава апартамент с два балкона и изглед към далечната река Нобъл, а също и към разпръснатите огънчета в долината Шик, където се намираше вилната зона на града.
Елеонора приготви любимите ми пържоли с печени картофи и извади бира. Бях доволен и щастлив.
Останах до полунощ — планирахме бъдещето си. После взех едно такси до Централния площад, където бях оставил колата си. Когато стигнах там, изведнъж реших да отида в Службата и да видя, как върви работата. Влязох в кметството, изтрих краката си, изтърсих водата от дрехите си и се насочих през празния коридор към асансьора.
Лошото е, че асансьорът е почти безшумен. А би трябвало да бръмчи и вратите да се отварят и затварят с трясък. Без да подозирам нищо излязох и завих зад ъгъла.
Това, което видях заслужаваше длетото на Роден. Може да се каже, че ми провървя — появих се точно навреме, а не след десетина минути.
На кушетката в малката ниша срещу вратата на СН, Чак Фулър и секретарката Лоти се занимаваха с нещо, което отдалеч приличаше на практическо упражнение по спасяване на удавници: правеха си един на друг изкуствено дишане уста в уста и още нещо.
Чак лежеше с гръб към мен, но Лоти ме видя през неговото рамо, очите й се разшириха и тя го отблъсна.
— Джас… — въздъхна дълбоко Чак, когато се обърна.
— А, нищо, само минавам — изрекох аз. — Мислех да мина и да видя, как вървят работите.
— Х-м-м, всичко върви добре — каза той. — Сега са на автоматичен режим, тя дойде… да разбере, не трябва ли да напише нещо по отчетите. Главата й се замая и ние… доведох я тук… да полегне на дивана…
— Да-а, не изглежда… добре — казах аз. — В аптечката има валериан и аспирин.
Чувствах се неловко и побързах да вляза в апаратната. Чак дойде след няколко минути. Аз наблюдавах екраните, а той застана зад гърба ми. Всичко сякаш си беше наред, само дъждът продължаваше да се излива над Бети.
— Да, Джас — въздъхна той. — е очаквах, че ще дойдеш…
— Така е, ако се съди по всичко.
— Искам да ти кажа… Нали няма да докладваш?
— Не, няма да докладвам.
— … И няма да кажеш на Синтия, нали?
— Какво правиш извън работата си е твоя грижа. Като приятел те съветвам с това да се занимаваи в свободното си време и на по-подходящи места. Почти съм го забравил, а след няколко мига няма да си спомням нищо.
— Благодаря, Джас.
Само кимнах.
— Какво съобщават от Бюрото за Прогнози? — запитах, докато вдигах слушалката на телефона.
Той вдигна рамене, а аз набрах номера, изслушах съобщението, поставих слушалката на място и казах:
— Лоша работа, водата приижда.
— По дяволите! — изруга той и се опари на цигарата си. Ръцете му се разтрепериха. — Това време ще ме довърши.
— И мен също — навъсих се аз. — Отивам си. Искам да стигна до вкъщи, преди да се започне. Може утре отново да прескоча.
— Лека нощ.
Слязох долу, облякох шлифера си и излязох навън. Не зърнах никъде Лоти, но тя най-вероятно чакаше да си отида.
Стигнах до колата и изминах почти половината път, когато отново заваля. Мълниите разкъсваха небено на части: изригващият ги облак бе впил огнените си лапи в града като паяк. Зигзагите се забиваха в земята, оцветявайки в злато силуетите на предметите и оставяйки в очите ярки следи. В гаража влязох, когато бурята бе в разгара си. До мен стигаше съскане, трещене, а светкавиците осветяваха всичко наоколо.