Поставих горещата чашка на масата.
— Почакай да видиш само — започнах аз, — колко електричество ще има във въздуха, когато бурята премине планината и се насочи към града. И сега радиото пращи и трещи…
Тя беше облечена с бяла дантелена блуза и черна пола, която плътно прилягаше по бедрата й. През есента бе навършила четиридесет години и макар да следеше за фигурата си, то за лицето не винаги успяваше. Непосредствеността в поведението бе най-привлекателното в нея, поне за мен. Това свойство напоследък рядко се среща, а с напредването на възрастта изчезва напълно. Сега я гледах и слушах и си я преставях като дете. Още мога да кажа, че в последно време започна да я тревожи мисълта за годините. Но когато си спомни за моите, започва да се шегува.
Всъщност аз съм на тридесет и пет, което ме прави малко по-млад от нея. Но нейният дядо й е разправял за мен, когато тя е била момиченце. Тогава първият кмет на Бета Бети Уей почина два месеца след избора си и аз трябваше да изпълнявам неговите функции.
Родил съм се преди пестотин деветдесет и две години на Земята, но от тях съм проспал по звездолетите петстотин шестдесет и две. Формално ми тежат повече отколкото на всеки друг. Аз съм анахронизъм. В действителност съм на толково, на колкото изглеждам. Въпреки това на хората им се струва, че ги майтапя, особено на жените от средната възраст. Често това действа на нервите.
— Елеонора — казах аз, — мандата ти свършва през ноември. Нима мислиш да участваш в новите избори?
Тя свали изящните си очила и с два пръста разтри слепоочията си, после пийна от кафето си.
— Още не съм решила.
— Това не е за пресата — изрекох аз. — Просто ми е интересно.
— Наистина не съм решила — отвърна ми тя бавно. — Не зная…
— Добре, де. Питам ей така, за всеки смучай. Кажи ми, когато вземеш решение…
На свой ред пийнах кафе.
— В събота заедно ли ще обядваме? — попита ме тя. — Както винаги досега?
— Да, разбира се.
— Тогава ще ти кажа.
— Прекрасно.
Тя погледна в своята чашка и аз отново видях малкото момиченце, стояящо на брега и чакащо размътването да улегне и то да разгледа отражението на лицето си или камъчетата по дъното, или едното и другото.
— Колко силна ще бъде бурята? — усмихна се тя от видяното в чашата.
— Знам ли? Но усещам да се трошат дърва.
— А ти заповяда ли й да си отиде?
— Опитах, но тя не послуша.
— Тогава най-добре ще е да затваряме люковете.
— Предпазливостта никога не вреди.
— Метеорологичния спътник ще мине след половин час над града. Ще успееш ли да научиш нещо повече преди това?
— Мисля, че да. Може и веднага.
— Непременно ми се обади.
— Естествено. Благодаря за кафето.
Лоти бе така заета, че дори не ми обърна внимание, когато излизах.
Когато се върнах на постта си, горното „око“ висеше високо в небето. Обърнах го така, че да огледам местността: от другата страна на Свети Стефан бушуваха и се пенеха огромни черни облаци. Планинската верига се оказа нещо като вълнолом за развихрилата се стихия.
Моето второ „око“ почти бе стигнало местоназначението си. Още не бях изпушил и половината от цигарата си, когато ми предаде следната картина: над равнината се полюшваше сива и непроницаема завеса…
Завесата се приближаваше.
Набрах номера на Елеонора.
— Дъждецът идва, малчо.
— Ще се наложи ли да употребяваме торби с пясък?
— Много е вероятно.
— Добре. Заемам се с това. Благодаря.
Отново се обърнах към екраните си.
Tierra del Cyqnus, Земята на Лебед — очарователно име за планета, както и за единствения й материк. Ще се опитам да ви го опиша.
Планетата прилича на Земята. Наистина отстъпва малко по размери, но в замяна има повече вода. о се отнася до основният материк, той изглежда така: обърнете огледалното изображение на Южна Америка на 90 градуса против часовниковата стрелка и го напъхайте в Северното полукълбо. Направихте ли го? Отлично. Тогава го хванете за опашката и го теглете, докато не се удължи с още седемстотин километра и не отслабне в талията. При това се постарайте екваторът да отсече парче с дължина петстотин километра. Ето ви материка Лебед, който прегръща прекрасен залив. И да доведете нещата докрай, разбийте австралия на осем парчета и ги нахвърляй те напосоки из Южното полукълбо, като ги наричате по първите букви на гръцката азбука. Нацапайте полюсите със сладолед и не забравяйте да неклоните оста на планетата на осемнадесет градуса. Благодаря ви, че го направихте.