Спомних си за останалите без надзор места и насочих в посока Свети Стефан още две „очи“, но след час и техният поглед бе закрит от плътната завеса облаци.
В същото това време метеорологичният спътник над нас бе обработил вече получената информация и ни предаде, че от другата страна на планината се образува плътна облачна покривка. Както често става по тези места бурята връхлетя внезапно. Обикновено както започват така бързо и свършват: боеприпасите за небесните топове стигат най-много за час-два. Но има и продължителни бури: продължават и продължават, а запасите от огнени стрели изглеждат неизчерпаеми. Земните урагани не го постигат никога.
Мястото, където се разполага Бети, не може да се нарече безопасно, макар минусите да се уравновесяват с плюсовете. Градът се намираше на двадесет километра растояние от залива и на три от река Нобъл, която по тукашните разбирания не беше от малките. Само едно от неговите предградия — при това най-незаселеното — достигаше морския бряг. Застроената площ приличаше на лента с дължина седем километра и ширина два, но осемдесет процента от стохилядното население обитаваше деловия квартал на пет километра от Нобъл. Не може да се каже, че Бети се намира в низина, но тази част на месността в никакъв случай не може да се определи като издигната — малко е по-висока от околните долини. ова и близостта до екватора е изиграло роля при избора й за заселване.
Другите фактори (близост до реката и залива) също си казали думата. Останалите девет града на материка бяха малки и значително по нови от Бети. Три от тях се намираха нагоре по течението на Нобъл. По такъв начин Бети е първият кандидат за столица на бъдещата държава.
Наблизо се намираше обширно гладко плато, изключително удобно за кацане на транспорти от междузвездните гиганти, а в бъдеще ще се превърне в плацдарм за проникване във вътрешностите на страната. Но всъщност първопричината да съществува Бети е Звездната спирка. Ремонтните работилници, складовете за гориво, места, където и душите и телата могат да си починат — това е вездният Стоп. Спирка по пътя към другите населени колонии. Така се е случило, че Лебед е бил открит по-късно от повечето светове. Намирал се е в начален етап на развитие и не е представлявал интерес за заселниците. И до ден днешен стопанството му си остава натурално.
Защо ли трябва Звездната спирка, щом повечето време на кораба хората прекарват спейки? Помислете малко, а аз по-късно ще ви кажа дали предположенията ви са верни.
Буреносните облаци набъбваха на изток, като си проправяха път с лентообразни израстъци, а Свети Стефан бе превърнат на балкон, на който се тълпяха чудовища, извивайки шии към сцената, където се намирахме ние. Грамада се качваше на грамада, докато цялата тази стена не рухна и се понесе надолу все още обляна в оловните лъчи на изчезващото слънце. Първите гръмотевици наполняха за гуркането на гладен корем.
Обърнах гръб на екраните и отидох при прозореца. Някакъв огромен сив ледник браздеше небесната твърд.
Връхлетя вятър: видях как дърветата се разлюляха и се закланяха към земята. Идваше първата за този сезон буря. Синевата се предаде и отстъпи безславно. Слънцето угасна. По стъклата удариха първите капки. Но скоро потекоха цели потоци.
Свети Стефан застърга с върховете си настъпващите чудовища, а те го засипаха с гръмотевици. Още миг и грамадите се сблъскаха със страшен грохот. Потоците по стъклата се превърнаха в буйни реки.
Върнах се при екраните и се залюбувах как хората бягат от дъжда. Най-хитрите си намериха чадъри или покривала, останалите се мятаха като пощурели. Повечето въобще не слушаха прогнозата за времето — вид психологическа защита, водеща началото си в миналото, когато прадедите ни са изпитвали недоверие към шаманите. Защото ако те са били прави, то с нещо превъзхождат нас, простосмъртните, а това смущава повече, отколкото възможността да се измокриш от дъжда. И затова искахме те да грешат.
Не ми остана нищо друго освен да запаля нова цигара и да се облегна на креслото. Нито една буря не бе в състояние да свали от небето моите „очи“. Включих филтрите и загледах как по екраните удря пороят.
Изминаха повече от пет часа. Дъждът не преставаше. В мрака извън стаята гърмеше и трещеше. Надявах се, че до края на дежурството ми бурята ще стихне, но когато се появи Чак Фулър, тя продължаваше със същата сила.
Чак идваше да поеме нощната смяна.
Той седна зад пулта.
— Нещо си подранил — казах аз. — Никой няма да ти плати за това.
— И какво да правя? Дъжд. В къщи е по-зле оттук.
— Покрива ли тече?