На Лебед рядко стават престъпления, макар всички, дори и децата, да носят оръжие. Всеки прекрасно знае, кой на какво е способен и малко са местата, където един престъпник мможе да се укрие.
Основната ни грижа е въздушното движение и наблюдаването на местните животни (тя ни кара да носим непрекъснато оръжие).
ОПЖ — така се нарича длъжността ни — Организация по Презпазване от Животните. Затова нашите „очи“ са снабдени с вежди четиридесет и пети калибър.
Срещат се и много миловидни същества: например мечето-панда; седнало то не достига и шестдесет сантиметра височина. Ушите му са големи и копринени, кожата петниста, очите кръгли, ясни и сиви, Езичето се подава розово, носът е като копче, пухена опашчица, остри зъбчета със извънредно силна отрова… Обича да се храни с вътрешностите на млекопитаещите, както котката валериан.
„Хапача“ си отговаря на името: влечуго в броня и три остри шипа под очите и на носа. Краката му са дълги половин метър. Опашката завършва с четири шипа, които това същество вдига винаги, когато гони нещо, и разбира се дългите остри зъби.
Съществуват още земноводни, появяващи се от залива или реката и са невероятно уродливи и опасни.
Затова съществуваме ние, стражите на Ада, и не само на Лебад, но и на другите колонии. Между пътешествията аз не веднъж съм работил като страж и знам колко са нужни.
Чак отсъства по-дълго, отколкото очаквах и се върна едва, когато аз имах правото да си тръгвам. На вид изглеждаше доволен. По лицето му имаше усмивка и следи от червило. Пожелах му всичко най-хубаво, взех бастунчето си и отидох долу, където ме чакаше студеният душ.
Да вървя пеша до паркинга не ми се искаше. Повиках по телефона такси.
Елеонора си бе отишла веднага след обяда, служителите бяха свършили работата си час по-рано и зданието на кметството пустееше, а стъпките ми отекваха глухо в тъмнината на широкия коридор. Известно време чаках на парадния вход и слушах тропането на дъжда и бълбукането на вода във водосточните тръби. Пороят шибаше улицата и блъскаше по прозорците.
Едва видях, какво става навън и плановете ми да прекарам остатъка на деня в библиотеката се разсеяха като дим. Утре или други ден, реших аз, такава вечер предразполага към добра храна, топла вана, бренди и четене. Щях да си легна рано — в такова време най-добре се спи…
Таксито спря пред входа. Свирна. Аз изтичах навън.
На сутринта проливният дъжд престана, но след час отново започна да вали и на обед се превърна в монотонен порой. Искрено се радвах, че днес, петък, като винаги съм свободен.
Поставете знак —"— под прогнозата за четвъртък и няма да сгрешите за петък. Разходих се по брега на реката. Тя прииждаше, а облаците изливаха все нови и нови порои. Канализацията се препълни и по улиците започна да се събира вода. Дъждът се лееше, локвите растяха, превръщаха се в малки езера и всичко това се съпровождаше от барабанният огън на гръмотевиците, а в земята се забиваха кривите остриета на мълниите. Течението носеше безброй трупове на летящи гадове, приличащи на неизгоряли докрай остатъци на гигантски илюминации. Над централния площад плавно летеше кълбовидна мълния. Огньовете на Свети Елм пробягваха по мачтата със знамената, кулата с часовника и статуята на Уей, която се опитваше да съхрани гордия си вид.
Бавно карах колата към библиотеката. Чистачките с труд изтриваха от предното стъкло безкрайните бисерни нишки: огромните поливащи небесни машини изглежда се обслужваха от работници, не влизащи в никакъв профсъюз — нито един от тях не отиде да пийне по едно кафе. Накрая успях да намеря свободно място, да паркирам и под чадъра да затичам към сградата.
През последните години се превърнах в своего рода библиофил. Не, не ме измъчваше жажда за знания; трябваха ми само последните новини. Причината се криеше в следното:
Какво е известно съществуват скорости по-големи от тази на светлината. Например фазовите скорости на радиовълните в йонна плазма или скоростите на преместване на светлинните снопове на Дакбил, но тези явления са редки и неприложими за космическите полети. Ако става дума за материята, то скоростта на светлината е непреодолима. Най-много да се приближава да светлинната.
А животът може да се спре — включване, изключване, — няма никакви проблеми. Затова съм просъществувал толкова дълго. Скоростта не може да се надмине, но може да се забави стареенето на човека, дори да се стигне до спиране на жизнените процеси — и ако е нужно корабът ще лети векове към целта, а пътниците ще си остават млади. Затова съм така самотен. Всяка малка смърт влече след себе си възкръсване на друга планета и в друго време. Това се случваше с мен не веднъж и в него се крие отговора, защо съм станал библиофил: новините идват така бавно, както и корабите. Купете си вестник преди полета и, когато пристигнете на местопредназначението той ще си остане нов, но там, където сте го купили, ще се е превърнал в исторически документ. Изпратите ли писмо на Земята, ще го получи правнука на адресата, а неговият отговор — вашия пра-правнук.