— Толкова ми е хубаво с теб — шепна в устата й, преди тя да спре дъха ми с целувката си.
Прониквам много бавно в нея, а тя ми отговаря с малко по — резки движения, за да ме раздразни и да ме накара да проникна малко по — дълбоко. Обаче точно сега тя контролира положението и аз с готовност й го отстъпвам. Прекъсва целувката и започва да ме целува отстрани по врата, като през цялото време движи бедрата си толкова бавно, че ме кара да я желая още повече.
— Позволи ми първо да те навлажня — шепна срещу нея, докато я държа за бедрата. Тя вече е достатъчно навлажнена, но това няма значение. — Ела насам, бебчо — казвам аз и повдига брадичката си, за да посоча лицето си. Тя лиже първо устните ми, а после, когато се раздвижва, аз се смъквам леко още по — надолу върху леглото, за да й направя място.
Не губя време, когато бедрата й притискат главата ми, и започвам бясно да я лижа, да смуча клитора й толкова силно, че тя започва да трие бедрата си в лицето ми, а пръстите й стискат рамката на леглото. Толкова е мокра. Когато започва да охка и да стене, аз спирам и тя знае защо. Знае, че искам да стане от мен.
Смъква се бавно надолу по тялото ми, намества се в скута ми и се търка в пениса ми, преди да протегне ръка и да го хване.
Когато най — накрая се плъзга бавно надолу върху него и двамата дишаме тежко и треперим.
След като правим любов цяла нощ, тя заспива в прегръдките ми, а аз я държа така и не искам никога да я пусна. Плача тихо, заровил лице в меката й коса, докато накрая и аз заспивам.
Тридесет и седем
— Андрю? — казвам аз и се претъркулвам откъм неговата страна на леглото. Разбуждам се още повече и когато надигам глава, виждам че той не е там. Усещам миризма на бекон.
Мисля си за нощта, която прекарахме, и не мога да изтрия доволната усмивка от лицето си. Отмятам чаршафите, ставам от леглото и намъквам пликчетата и тениската.
Андрю стои при печката, когато влизам в кухнята.
— Скъпи, защо си станал толкова рано?
Отивам при хладилника и го отварям, за да потърся нещо, с което да си разквася устата. Трябва да си измия зъбите, обаче след като той приготвя закуска, не искам тя да има вкус на паста за зъби.
— Мислех да ти донеса закуската в леглото.
Според мен му бяха нужни няколко секунди повече, за да отговори, а и гласът му прозвуча някак далечен. Вдигам очи от хладилника и го поглеждам. Той продължава да стои там, загледан в мазнината.
— Бебчо, добре ли си?
Оставям вратата на хладилника да се затвори, без да взема нищо от него. Той едва повдига глава да ме погледне.
— Андрю?
Сърцето ми започва да бие все по — бързо, макар да не съм сигурна защо. Заставам до него и слагам ръка на рамото му. Той вдига очи от мазнината и бавно ме поглежда.
— Андрю...
Като на някакъв жесток, забавен каданс, краката на Андрю се подкосяват и тялото му се сгромолясва върху белите плочи на пода, а бъркалката, която държи в ръката си, се удря в пода заедно с него и разпръсква капки гореща мазнина. Протягам ръце да го хвана, но не мога да го задържа на крака. Всичко продължава да се движи като на забавен каданс: писъкът, ръцете ми, които го сграбчват за раменете, главата му, която подскача при удара в плочите. Но когато тялото му започва да трепери и да се гърчи неудържимо, забавеният каданс става бърз и ужасяващ.
— АНДРЮ! О, ГОСПОДИ, АНДРЮ!
Искам да му помогна да се изправи, но тялото му не спира да трепери. Виждам ужасена бялото на очите и стиснатата челюст. Крайниците му са изпънати и като сковани.
Отново надавам писък, а в очите ми напират сълзи.
— Някой да ми помогне!
После се осъзнавам и тичам до най — близкия телефон. Неговият мобифон е на плота наблизо. Набирам 911 и през двете секунди, които минават, докато отговорят, изгасявам печката.
— Моля ви! Той има припадък! Моля ви, нека някой да ми помогне.
— Госпожо, първото, което трябва да направите, е да се успокоите. Все още ли е припаднал!
— Да!
Гледам с ужас как тялото на Андрю се тресе на пода. Толкова съм уплашена, че имам чувството, че ще повърна.
— Госпожо, искам да отстраните всичко наблизо около него, което може да го нарани. Носи ли очила? Има ли опасност да си удари главата в мебели или в някакви други предмети?
— Не! Н. но си удари главата, когато падна!
— Добре, сега намерете нещо, което да му подложите на главата, възглавница, изобщо нещо, което да я предпазва да се удари в нещо друго. Оглеждам първо кухнята, но не виждам нищо, втурвам се в гостната, грабвам малка възглавница от дивана и я нося обратно. Оставям мобифона, колкото да подложа възглавницата под главата му, която продължава да се тресе.