Обаче после отстъпвам и му позволявам. Защото е настоятелен. И, разбира се, защото е неустоим. Позволявам му да ме работи с пръст под одеялото, а след това му правя същото с ръка.
След още един час, ставам от леглото.
— Бебчо, какво не е наред?
— Нищо — казвам аз и топло се усмихвам, а след това си свалям дънките и блузата.
Той се ухилва до уши. Знам, че перверзното му подсъзнание ще започне да работи преди всичко останало.
— Въпреки че много ми се иска да правя секс с теб в болнична стая — казвам аз и се мушвам обратно в леглото при него, — това няма да се случи, имаш нужда от всичките си сили за операцията.
Като нищо бих правила секс с него в това легло, но точно сега не става въпрос за това.
Той ме гледа с любопитство, когато лягам до него само по сутиен и пликчета, и пак се свивам плътно до тялото му, както преди. Единственото нещо, което има върху себе си под одеялото, са чифт тънки, сини болнични гащи. Притискам силно гърдите си до неговите и вплитам краката си в краката му. Телата ни си пасват идеално, а ребрата ни се допират.
— Какво правиш? — пита той и става все по — любопитен и нетърпелив, но безкрайно доволен от всичко това.
Спускам свободната си ръка надолу и прекарвам пръсти по татуировката му на Евридика. Той внимателно ме наблюдава. И когато показалецът ми намира лакътя на Евридика, където мастилото свършва, аз продължавам да го движа по кожата си, за да продължа нататък след прекъсването.
— Искам да съм твоята Евридика, ако ми позволиш.
Лицето му светва и трапчинките му стават по — дълбоки.
— Искам да имам другата половина — продължавам аз и докосвам устните му с пръстите си. — Искам да имам Орфей върху ребрата си, за да ги сберем отново.
Той е очарован. Виждам как блестят очите му.
— О, бебчо, не е нужно да го правиш, на ребрата ужасно боли.
Очите му се просълзяват и той продължава да ме гледа, когато устата му се впива в моята и езиците ни дълго и страстно се преплитат един в друг. Целувам го по — леко и прошепвам:
— След операцията, когато си добре, тогава ще отидем.
Той кима.
— Ами да, Гюс определено ще иска да съм там, за да е сигурен къде точно да постави татуировката ти, за да се слее с моята... Присмя ми се, когато отидох при него да ми направи това върху ребрата.
Аз се усмихвам.
— Така ли?
— Да — смее се. — Обвини ме, че съм безнадежден романтик и ме заплаши, че ще каже на приятелите ми. Казах му, че ми звучи като баща ми и да престане да ме занася. Гюс е добро момче и страхотен майстор на татуировки.
— Виждам.
Андрю заравя пръсти в косата ми и непрекъснато я отмества назад. Докато се взира и лицето ми, аз се питам какви ли мисли му минават през главата. Красивата му усмивка е изчезнала и сега ме гледа напрегнат и загрижен.
— Камрин, искам да си подготвена.
— Не започвай с това.
— Не, бебчо, трябва да направиш това за мен — казва той и ме гледа с тревога. — Не можеш да си сто процента сигурна, че ще оцелея. Не можеш да направиш това.
— Андрю, моля те. Престани.
Той слага четири пръста пред устните си и ме кара да замълча. Вече отново плача. Опитва се да ми каже колкото е възможно по — внимателно истината, като сдържа сълзите си и чувствата си дори по — добре, отколкото аз своите. Той е този, който може да умре, а аз съм слабата. Това ме ядосва, но не мога да направя нищо, освен да плача и да се гневя на себе си.
— Просто ми обещай, че ще продължиш да си казваш, че мога да умра.
— Не мога да се накарам да си казвам нещо такова!
Той ме стиска по — силно.
— Обещай ми.
Започвам силно да скърцам със зъби. Носът и очите ми ме щипят и горят. Най — накрая казвам.
— Обещавам — и това къса сърцето ми — обаче ти пък трябва да ми обещаеш, че ще преодолееш това — викам аз и отново притискам глава под брадичката му — Не мога без теб, Андрю. Трябва да знаеш, че не мога.
— Знам, бебчо. знам.
Мълчание.
— Ще ми изпееш ли нещо? — пита той.
— Какво искаш да ти изпея?
— „Dust in the Wind" — отговаря той.
— Не. Няма да пея тази песен. Никога повече не ме карай да правя това. Никога.
Ръцете му ме притискат още по — силно.
— Тогава изпей каквото и да е — прошепва той. — Просто искам да чуя гласа ти.
И аз започвам да пея „Poison & Wine", същата песен която пяхме заедно в Ню Орлиънс, когато лежахме прегърнати в онази нощ. Той се опитва да пее няколко стиха с мен, и аз разбирам колко много е изтощен, защото почти не може да извади дори и един тон.