Готови сме в буквалния смисъл да го целуваме по задника.
Обаче Андрю и аз още възнамеряваме да пътуваме по света и да спазим обещанието да не се закотвяме към монотонността на живота. Нищо от това не се е променило и аз знам, че никога няма да се промени.
Натали се върна в Северна Каролина и с нея говорим всеки божи ден. Сега ходи с Блейк, този, когото Деймън нападна в онази нощ на покрива. Става ми смешно, като се сетя, че са заедно. Когато говоря с тях по скайпа, си казвам, че те просто са създадени един за друг, поне засега. С Натали човек никога не знае какво ще се случи. Деймън пък го съдят за притежание на наркотици. Това е второто му провинение от такъв характер и вероятно този път ще изкара една година в затвора. Може би ще си вземе поука от грешките си, но се съмнявам.
Мисля обаче, че Андрю беше прав за брат ми Коул. С Андрю взехме самолет до Северна Каролина, за да посетим майка ми, и докато бяхме там, отидохме заедно с нея да видим Коул в затвора. Изглежда променен и истински разкаян. Мога да го видя в очите му. Той и Андрю наистина си допаднаха. Мисля, че когато излезе от затвора, брат ми може би ще стане пак големият брат, който имах. И с помощта на Андрю успях да забравя какво направи Коул. Винаги ми е било мъчно за онова семейство, което той разсипа, когато уби онзи мъж в автомобилната катастрофа, обаче започнах да разбирам, че опрощението лекува много неща.
Майка ми продължава да излиза с Роджър. Всъщност те ще оженят на Бахамите през февруари. Толкова се радвам за нея. Успях да се запозная с Роджър и да го подложа на своето разузнаване и съм щастлива, че той достойно издържа проверката. Майка ми вече рядко си е у дома, той винаги я мъкне нанякъде.
И тя напълно го заслужава.
Майката на Андрю и братята му ме приеха в семейството с отворени обятия. Ашър и аз наистина се сближихме. И независимо че съм мислила Ейдън за голям скандалджия, безкрайно го обичам. Оказа се, че той не е тормозил толкова много Андрю. А и ако трябва да бъда честна, Андрю си го е заслужавал. Ейдън и жена му Мишел говорят с мен и за мен, все едно съм съпруга на Андрю. Това винаги ме кара да се изчервявам. По — важното е, че Ейдън и Андрю започнаха повече да се разбират. Преди Ейдън и Мишел да се върнат в Чикаго след кратко посещение миналата седмица, за мен беше удоволствие да ги наблюдавам как се закачат помежду си и се боричкат в гостната. За малко да счупят телевизора, но аз и Мишел просто си седяхме, смеехме се и ги оставихме да се перчат един на друг с излишъка си от алфа тестостерон.
А днес... е, днес ще бъде малко по — различно, отколкото Андрю е свикнал. Влизам в хола, където той се е излегнал на дивана и гледа „Прометей". Протяга ръка към мен, когато се запътвам към него.
— Не — казвам аз и клатя глава, — искам да станеш.
— Какво има, бебчо?
Той се надига от дивана и вдига ръка да се почеше по главата. Косата му е започнала отново да расте, но още не е свикнал с усещането, особено около белега от операцията.
Спуска краката си на пода и се изправя, а аз заставам пред него и прекарвам ръце по главата му. Той целува едната ми китка, а после и другата.
— Ела с мен — казвам с глава назад, хващам ръката му и той ме следва в спалнята.
Както винаги когато го водя в спалнята, той моментално си мисли за секс и зелените му очи светват.
— Просто искам малко да полежиш с мен — казвам аз и свалям всичките си дрехи.
Изглежда малко объркан, но е толкова мил.
— Добре де — казва той и се усмихва. — искаш ли и аз да се съблека гол? Ама, разбира се, че ще се съблека. Защо по дяволите изобщо питам? — започва да се съблича.
Ляга, обръща се с лице към мен, притискаме се един в друг и преплитаме краката си. Той обвива ръцете си около мене после пръстите му се плъзват по татуировката ми на Орфей, което си направих преди две седмици. Безупречна е и си пасва идеално с тази на Андрю. Когато лежим по този начин един до друг, двете части се сливат в едно.
— Добре ли си, бебчо? — пита той и ме гледа с любопитство, а върховете на пръстите му докосват леко ребрата ми. Усмихвам се и го целувам по устата. После се отдръпвам съвсем малко, вземам ръката му и я плъзгам по татуировката ми към мястото, където тя продължава върху корема.
— Обичам татуировката си, скъпи — шепна аз в малкото пространство между лицата ни. — И си мисля, че след около седем месеца и половина Орфей може да бъде поразпънат малко.
Андрю премигва объркан и са му нужни няколко секунди да разбере какво казвам.
Дръпва стреснат леко глава назад и след кратка пауза, я повдига.
— Трябва да родя през май.
Отначало очите му се разширяват, той е изумен и безмълвен, но после успява да каже: