сам. Но накрая и той престана. Чужди страни. Различни стилове музика. Напълно различни езици. Не ни беше нужно много време, за да разберем, че нашата музика няма онзи ефект по тези места, какъвто има у дома.
Няколко месеца след втория рожден ден на Лайли Андрю и аз решихме, че е време да продължим. Искахме да видим колкото е възможно повече, преди да се установим някъде, за да може Лайли да тръгне на училище. А аз бях готова да видя Европа. Така че, когато наближи лятото, следващата ни дестинация стана Португалия.
Андрю и аз “пораснахме” в деня, в който слязохме от самолета в Ямайка. Това имах предвид, когато казах, че станахме различни. Разбира се, за това до голяма степен допринесе раждането на Лайли, но когато излязохме от самолета и усетихме вятъра в лицата си, не само най-накрая разбрах, че въздухът в другите страни е различен, а и че всичко е реалност. Бяхме далеч от дома, с нашата дъщеря и независимо колко много се забавляваме от този ден нататък никога няма да сваляме гарда.
Пораснахме.
Четиридесет и едно
Мисля много за предишния си живот, дори и за времето преди Камрин и аз да се срещнем, и виждам, че донякъде е плашещо колко много съм се променил. Когато бях в гимназията, бях това, която тя нарича “мъжка курва”. А и след гимназията до известна степен също бях мъжка курва… Тя знае за всяка жена, с която съм бил. За моите купонджийски дни. Знае почти всичко за мен. Както и да е, аз наистина мисля много за миналото си, но то не ми липсва. Освен от време на време, когато си спомням как растях заедно с братята ми, наистина чувствам онази носталгия, за която говореше Камрин втория ни път в Ню Орлиънс.
Не съжалявам за нищо, което съм правил в миналото, за това, че понякога бях толкова безразсъден, но и не бих го повторил отново. Успях някак да се провра през този живот и да имам красива жена и дъщеря, които наистина не заслужавам.
Вчера разбрах, че Ейдън и Мишел след две деца и дълги години брак се развеждат. Мъчно ми е за тях, но предполагам, че не всички са предопределени един за друг като Камрин и мен. Питам се дали биха могли да спасят брака си, ако не се убиваха от работа. Този бар беше обсебил брат ми, а Мишел също беше направо погълната от работата си. Камрин и аз сме говорили как те като че ли се отдалечават един от друг дори и при първото гостуване на Камрин у тях, преди Лайли да се роди.
– Единственото, което правят, е да работят – каза Камрин една нощ през миналата година. – да работят, да се грижат за Ейвъри и Моли, да гледат телевизия и да си лягат.
Кимам замислено.
– Ами, да, доволен съм, не не завършихме по този начин.
– Аз също.
От друга страна, Ашър е с едно мило момиче на име Лиа. И съм горд да кажа, че един ден спонтанно решиха да се преместят в Мадрид. Малкият ми брат наистина се справя много добре и работи като компютърен инженер, което му позволи да се премести. Не му се налагаше. Би могъл да си остане в Уайоминг, но очевидно той е повече като мен, отколкото съм предполагал. Хубавото е, че Лиа споделя интересите и решителността му, в противен случай връзката им по-вероятно да свърши като тази на Ейдън и Мишел, отколкото като нашата с Камрин. А и чувам, че доходите на Лиа от продажба по интернет на ръчно ушити рокли са направо страхотни. Камрин се замисли дали да се опита да направи нещо подобно, докато разбра, че ще трябва да шие.
Това, че те живеят в Мадрид, ни осигури място за престой, когато бяхме там. Ашър настоя, че няма да плащаме наем, но ние все пак платихме. Камрин не искаше да я считат за “авантаджийка”, както се изрази тя.
– Един долар – каза Ашър, за да я дразни.
– Не – рече Камрин, – шест долара и осемдесет и четири цента на седмица и нито пени по-малко.
Ашър се засмя.
– Ти си странно момиче. Добре. Шест долара и осемдесет и четири цента седмично.
Първоначално имахме намерение да останем у брат ми две седмици, но една нощ Камрин и аз си поговорихме откровено.
– Андрю, мисля, че може би ще трябва да се установим за известно време. Тук, в Мадрид. Или може би трябва да се върнем в Ралей. Не ми се иска, но…
Погледнах я с любопитство, но същевременно за мен беше очевидно, че мислим горе-долу по един същ начин.
– Знам какво си мислиш – казах аз. – Не е толкова лесно, колкото ни се искаше, да пътуваме с Лайли.