Сгъвам писмото, поставям го обратно в протъркания плик и го оставям на нощното шкафче.
Гейвин ми подава ръка.
– Готова ли си? – нита той, аз я поемам и ставам от леглото заедно с него.
Каня се да изляза, за да отпразнуваме рождения ден на Гейвин с нашите приятели, но миг преди да изляза в коридора, поглеждам отново към писмото, преди зад себе си да затворя леко вратата.
ПИСМО ОТ АВТОРА
Драги читателю,
Както и във всяка друга книга, има сцени, които просто не са включени в окончателното издание. Това, което ще прочетеш, е “сцената с бебешкото парти “, която не е включена в книгата, но си помислих, че ще е хубаво поне да я оставя да я прочетеш.
Сцената те запознава с Ана, приятелка на Камрин от детинство, за която може би си спомняш, че се споменава в “МИГ ПРЕДИ НИКОГА “. Когато Камрин напуска дома си и не иска майка ѝ да знае къде е, тя ѝ казва, че е на гости у Ана във Вирджиния. Е, прииска ми се да я представя във, МИГ ПРЕДИ ВИНАГИ ” и си казах, че бебешкото парти е идеалното място да го направя. Обаче накрая се оказа, че не само образът на Ана не е достатъчно жив, за да остане в книгата, но и цялата сцена отпадна, защото се безпокоях, че ще забави ненужно цялата история.
Мисля обаче, че най-хубавата част от тази конкретна сцена са реакциите на Андрю и Блейк, когато Камрин закачливо ги пита дали са готови да участват в бебешкото парти заедно с останалите жени. Мисля, че тя наистина е много показателна за характера на Андрю и за това, че и на него, като на всеки друг мъж, подобни идея никак не би допаднала.
Забавлявайте се да наблюдавате как Андрю се гърчи! На мен ми беше забавно.
Искрено ваша
ДОПЪЛНЕНИЕ
ДОБАВЕНА ЗАЛИЧЕНА СЦЕНА
БЕБЕШКОТО ПАРТИ НА КАМРИН
– Толкова се радвам, че си отново у дома – казва майка ми.
Придърпва ме към себе си и ме прегръща. Усещам мириса на боя за коса, която напоследък използва, но сега е сто пъти по-силен от обикновено.
– Аз също, мамо – отговарям и също силно я прегръщам, като се мъча да не припадна от свръхдозата химикали.
Също като Натали майка ми слага ръце на корема ми и го потърква, като се усмихва така, сякаш току-що е спечелила от лотарията. Започвам да си мисля, че при това ми гостуване коремът ми се радва на повече внимание от мен! Обаче това е напълно в реда на нещата. Само ме кара да се усмихвам.
Натали и майка ми са свършили страхотна работа с украсата за бебешкото парти. Гостната и кухнята са украсени в розово, яркочервено и бяло. Дузини прозрачни балони опират в тавана с лъскави и пастелни конфети в тях. От дъната им се люлеят и се носят из стаята дълги, цветни ленти. Един симпатичен плакат с щъркел, който носи розово одеяло в човката си и с надпис: “Добре дошло, момиченце!”, се простира през стената над камината. Върху големи кръгли подноси, наредени в спретнати редици, има сладки в момичешки цветове и розови и червени бонбони.
Още никой не се е появил, но по средата на стаята вече има внушителна купчина подаръци. Няма съмнение, че що се отнася до поднесените подаръци, майка ми и Натали ще надминат всички.
Андрю влиза в гостната с Блейк плътно до него и той и майка ми се прегръщат и се поздравяват. Забелязвам, че Андрю, изглежда, не го прави насила, когато я прегръща, за разлика от начина, по който прегръща Натали. Едва ли би могъл да го направи по-демонстративно. Това също ме кара да се усмихна, даже и да се засмея. Не може да понася Натали, но ми е много симпатичен, като го гледам как се опитва, ох как се опитва, с всички сили да се преструва. Признавам, че и тя не е от най-лесните, ако не си я познавал от години и нямаш изграден имунитет. Или пък спиш с нея. Може би трябва да се почувствам гузна, че мисля така за най-добрата си приятелка, ама не съм. Натали е наясно с грубата истина не по-малко от мен. И тя се гордее с това.
– До един час хората ще започнат да пристигат – казва майка ми. – Толкова е вълнуващо!
Докато растях, имах добри отношения с майка си, тя винаги е стояла до мен, но ми се струва някак странно, като я виждам така развълнувана за нещо друго освен за новия ѝ съпруг и десетките места, на които я е завел от юли насам. Обаче това ми харесва! Донякъде ми липсва майката, която ме водеше със себе си в козметичния салон и на пазар в съботните дни.