– Кого поканихте? – питам аз и вземам една курабия от подноса.
Започвам да я гризкам.
Виждам Андрю и Блейк да разговарят близо до входа за кухнята. Той ми се усмихва от другия край на стаята и аз се захласвам за момент.
– Всички – отговаря Натали. – Гуен и Вивиан, Лори Шепърд, която ще доведе и сестра си – никога не съм я виждала, но си казах какво от това. О, и Джеиифър Матюс каза че ще дойде.
– Мислех, че се е преместила във Флорида?
Натали свива рамене и продължава:
– Алис и Лиа от любимия ти “Старбъкс” също ще са тук.
Майка ми казва:
– Ще дойдат лелите ти. Братовчедка ти Стеф. Бони няма да може, има грип.
Двете ходят напред-назад и изреждат още хора. Тридесет минути по-късно първите гости пристигат. Отивам до вратата с майка ми да ги посрещна и с изненада виждам моята приятелка Ана от Вирджиния с червеникавата коса. Влиза с три торби с подаръци в ръцете и с огромна, мазна усмивка на лицето. Прегръщаме се и разговаряме десетина секунди, преди да влезем в гостната. Почти веднага след това пристигат още хора, а през това време Андрю и Блейк изглеждат като подплашени момченца, застанали сред стая, пълна с лели, сестри и хормони.
– Това ли е годеникът ти? – прошепва ми Ана, загледана в Андрю и Блейк.
Взема ръката ми и поглежда за миг годежния ми пръстен.
– Ами да, един от тях е.
– Нека позная – казва тя и притиска рамото си в моето, – русото момче е страхотно, но нещо ми подсказва, че онзи с трапчинките е твоят.
Кимам.
– Да, това е Андрю.
Тя почти не сваля очи от него.
– Ау. Не искам да бъда неучтива, момиче, ама той е красив.
Ана е добра промяна от колоритната личност на Натали.
Лицето ми почервенява и отново разменям погледи с Андрю. Тя е права, той наистина е красив.
Обаче точно сега усмивката на лицето му не е сто процента истинска. Трябва да го спасявам, защото няма да ми прости по-късно.
– Веднага се връщам – казвам на Ана и се отправям през стаята към него.
Хващам го за лакътя, изправям се леко на пръсти и го целувам по устните.
– И така, вие двамата готови ли сте да се включите в разговорите за сутрешното гадене и горещите вълни?
Будалкам ги, ама те не го знаят. Лицата на Андрю и Блейк изглеждат така, като че ли са видели призрак. Андрю преглъща нервно и сега изглежда точно като Блейк с ръце, мушнати дълбоко в джобовете. Иска ми се да се засмея на глас, но не го правя и само целувам леко Андрю по устата.
– Майтапя се. Можете да напуснете и да правите каквото ви скимне. – Скованите им тела с облекчение се отпускат.
- Блейк, просто го доведи тук, преди да се стъмни.
Блейк поглежда ухилен Андрю.
– Полицейски час ли имаш?
Натали идва зад нас и казва:
– Ти също. Да си тук, преди да се мръкне – и тогава идва ред на Андрю да се ухили.
Натали изплезва език на Блейк. Двамата заедно са много симпатични.
ЕДНО
През последните десет минути Натали не спира да усуква кичур коса около пръста си и това започва да ми лази по нервите. Разтърсвам глава, придърпвам към себе си айс-кафето с мляко и засмуквам сламката. Натали седи срещу мен с лакти, подпрени на кръглата масичка, хванала с ръка брадичката си.
– Великолепен е! – казва тя и се вторачва в току-що появилия се мъж. – Наистина, Кам, би ли го погледнала?
Вдигам отегчена очи и смуквам нова глътка.
– Нат – казвам и оставям питието си обратно на масата, – имаш си приятел. Трябва ли непрекъснато да ти го напомням?
Натали ехидно се усмихва.
– Да не си ми майка?
Обаче не може да задържи дълго погледа си върху мен, не и докато ходещата покана за секс стои при касата и си поръчва кафе с кифли.
– А и Деймън не го е грижа, ако се заглеждам. Няма нищо против, стига всяка нощ да му духам.
Изпускам шумно въздух и се изчервявам.
– Гледай ти! Ехааказва широко усмихната тя. – Накарах те да се засмееш – протяга ръка и бърка в чантичката си. – Трябва да си го отбележа – вади мобифона си и отваря електронния бележник. – Събота. 15 юни – движи пръст по екрана, – 1:54 следобед – Камрин Бенет се засмя на една от сексуалните ми шегички.
После прибира обратно мобифона в чантичката си, поглежда ме със замисления си поглед, с който гледа винаги, когато се кани да се прави на психотерапевт.