– Това ще ти стои идеално – казва Натали и ми показва тънка, тясна бяла туника с три четвърти ръкави с надпис “Scars on Broadway”[17]отпред. – Тясна е и ще е чудесна за циците ти.
Слага туниката върху гърдите ми, за да види как ще ми стои.
Правя гримаса, недоволна от първия ѝ избор. Тя вдига учудена нагоре очи, а после свива рамене.
– Добре де – казва Натали и хвърля туниката върху леглото.
Бърка в гардероба и вади друга, която ми показва с широка усмивка, което е част от тактиката ѝ да ме накара да я харесам. Зъбатата ѝ усмивка ме кара да не отхвърля направо и този ѝ избор.
– Нямаш ли нещо, което да не е с някакъв случаен надпис отпред? – питам аз.
– Ама това е Брендън Бойд – вика тя и ме гледа с широко отворени очи. – Как може да не харесваш Брендън Бойд.
– Него самия си го бива – категорична съм аз, – но нямам намерение да му правя реклама върху гърдите си.
– Аз пък нямам нищо против да го разположа върху гърдите си – отвръща тя и с възхищение оглежда тясната туника с остро деколте, което много прилича на това, което се опита да ми предложи първоначално.
– Ами тогава ти я носи.
Тя ме поглежда и кима, сякаш да покаже, че обмисля идеята.
– Мисля, че ще го направя.
Сваля туниката, която е облякла, и я хвърля в коша за пране до гардероба, а носле намъква през главата си тази на Брендън Бойд и я изпъва върху огромните си цици.
– Добре ти стои – казвам аз и я наблюдавам как се възхищава от това, което вижда в огледалото под няколко различни ъгъла.
– Абсолютно си права – казва тя.
– Как ли би се почувствал Джаред Лето, ако види това? – подмятам шеговито.
Натали се смее, отмята назад дългата си тъмнокестенява коса и посяга към четката, за да я среши.
” – За мен той винаги ще бъде номер едно.
– Ами Деймън, твоето невъображаемо гадже?
– Престани – вика тя и ме поглежда чрез отражението си в огледалото. – Ако продължаваш да ме занасяш така за Деймън… – престава да се реши и се извръща към мен. – да не би да си падаш по Деймън?
Рязко отдръпвам назад глава и свивам вежди.
– Не, Нат! Какви ги говориш?
Натали се смее и продължава да се реши.
– Тази вечер ще ти намерим мъж. Това е, от което имаш нужда. Той ще оправи всичко.
Мълчанието ми веднага ѝ подсказва, че е отишла твърде далеч. Мразя, когато прави така. Защо някой непременно трябва да бъде с някого? Това е глупава заблуда и е наистина прекалено емоционален начин на мислене.
Тя оставя обратно четката за коса върху шкафа, обръща се към мен, присмехулното ѝ изражение изчезва и тежко въздъхва:
– Знам, че не биваше да го казвам… Виж какво, заклевам се да не говоря повече за това, става ли?
Вдига нагоре и двете си ръце, за да покаже, че се предава.
– Вярвам ти – качвам аз, отстъпвайки пред искреността ѝ.
Разбира се, знам също, че едно обещание не би я спряло напълно. Тя може и да не се опитва директно да ме прикачи към някого, но е достатъчно да даде знак с черните си мигли на Деймън за някого в заведението и той веднага ще е наясно какво се иска от него.
Обаче тяхната помощ не ми е нужна. Не искам да се захващам с никого.
– Ох! – казва Натали, завряла глава в гардероба. – Тази туника е идеална! Обръща се и ми показва една по-широка черна туника, отворена на раменете. Отпред има надпис: ГРЕШНИЦА.
– Купих я от, Дот Топик” – казва тя и я сваля от закачалката.
Тъй като не искам това избиране на дрехи да продължава безкрайно, свалям своята тениска и вземам туниката от нея.
– Черен сутиен – казва тя. – Добър избор.
Намъквам туниката и се поглеждам в огледалото.
– Нали? Кажи го – вика тя и застава широко усмихната зад мен. – Харесваш я, нали?
Само ѝ се усмихвам в отговор и поглеждам надолу, за да видя, че краят на дрехата едва покрива горната част на бедрата ми.
И чак тогава забелязвам, че на гърба има надпис СВЕТИЦА.
– Добре – казвам. – Наистина ми харесва – извръщам се към нея и строго я поглеждам, – но не чак толкова, че да продължа да ползвам и други неща от гардероба ти, така че не си прави илюзии. Доволна съм от моите хубави туники, които се закопчават догоре, така че много ти благодаря.
– Никога не съм казвала, че дрехите ти не са хубави, Кам – тя се хили и подръпва сутиена ми отзад. – Винаги изглеждаш страхотно, момиче… Ако не бях с Деймън, щях съвсем да хлътна по теб.