И а гали кима.
Разбира се. Няма да ѝ е за първи път да не обръща внимание на здравословен проблем. Миналата година в продължение на два дни се превиваше от зъбобол, преди все пак да иде на зъболекар. Беше толкова досадно.
– Тук съм и ви чувам – викам аз и заставам пред тях с четка в косата.
Натали ми махва пренебрежително с ръка и продължава да говори па Андрю:
Ако кихне повече от четири пъти поред, ще ти се обадя.
– Добре – отвръща той и се обръща към мен. – Чу ли това? – пита строго. – Вече си имам съюзник. – Откога пък се съюзи с Натали? Само преди секунди беше изцяло настроен против нея. Клатя глава и се залавям отново с косата, като я навивам на пръста си в плитка и ѝ надявам гумената лента в края.
Андрю ни целува двете с Лайли за довиждане и излиза някъде с Блейк. Скоро след това излизаме и ние с Натали. Надявам се този ден да мина без болки или нещо друго, което да накара Натали да се обади на Андрю и да ме замъкне до най-близкото спешно отделение.
Първо прекарваме известно време в любимото ни кафене на “Старбъкс”, а после отиваме в мола, за да се отбием в магазина за козметика, където Натали ме запознава с управителката и .цвете момичета, които работят заедно с нея. Моментално забравям имената им. Управителката е симпатична и дори ми каза пак да дойда и да попълня молба за клиентска карта, ако искам. Натали веднага бърза да ѝ обясни, че скоро се връщам в Тексас, и когато не потвърждавам достатъчно бързо твърдението ѝ, тя вече е наясно, че крия нещо и няма търпение да разбере какво. Усмихвам се и благодаря на управителката, а в следващия миг Натали буквално ме избутва навън от магазина и се взира в лицето ми.
– Изплюй камъчето! – вика тя и блещи очи в мен.
Отивам до перилата на балкона и се подпирам на тях. Тя ме следва и пуска чантичката си и един плик от магазина на пода до краката си.
Обмислям отговора, защото наистина нe съм сигурна какво да кажа. Не мога да кажа, че се връщам в Ралей, защото за Натали това би означавало: Връщам се обратно тук и всичко ще си бъде точно както беше преди. Това, което наистина означава, е, че майка ми и Натали ми липсват и че Тексас и аз не си подхождаме.
Истината изведнъж ми просветна, докато се взирах напрегнато из мола. През всичките дни, когато лежах в леглото и гледах тавана, докато Андрю работеше в сервиза на Били Франк, непрекъснато се опитвах да разбера какво, по дяволите, не е наред с мен, защо чувствам такава носталгия по дома и същевременно не искам да се завърна. Спомням си времето, когато пристигнах за първи път с Андрю в Тексас, и още докато пътувахме заедно, малко преди да пресечем границата на щата Тексас, аз не исках да отивам там. Страхувах се, че в Тексас всичко ще свърши, че вълнуващият живот, който имах с Андрю, докато пътувахме, ще се превърне само в спомен, след като стигнем крайната цел.
И донякъде… той се…
Преглъщам голяма буца в гърлото и мислено затаявам дъх.
Не е заради Лайли. Толкова много я обичам и никога не бих я обвинявала. Защото истината е, че животът не свършва с една бременност. Много хора, изглежда, мислят така, но аз вярвам със сърцето си, че всичко зависи от начина, по който избереш да го живееш. Разбира се, да имаш бебе е едно от най-трудните неща, пред които се изправяш, но то не е краят на света. Не трябва да убива мечтите на човека. Това, което двамата с Андрю бавно правим, без да си даваме сметка, че убива мечтите, е, че живеем прекалено спокойно. Това е същото онова спокойствие, което години по-късно се промъква до теб, удря те по тила и казва: Хей, тъпанар! Даваш ли си сметка, че през последните десет години всеки ден правиш едно и също?
Продължавам да гледам пред себе си.
– Не съм сигурна какво правим, Нат – казвам и най-накрая я поглеждам. – Да, връщам се у дома, но…
Тя сбърчва черните си вежди и ме гледа въпросително.
– Но какво?
Извръщам очи и когато не ѝ отговарям достатъчно бързо, казва:
– О, не, не ми казвай, че Андрю няма да дойде с теб. Момиче, да не би да става нещо между вас двамата?
Аз се обръщам към нея.
– Не, Нат, няма нищо такова. Той твърдо идва с мен… не знам, трудно е да се обясни.
Тя свива устни и ме хваща за лакътя.
– Имаме цял следобед да решиш какво е, затова хайде да отидем в салона, а по пътя можеш сериозно да помислиш върху това.
Навежда се, взема чантичката и плика и ги клати насам-натам върху свободната си ръка, докато ме води към най-близкия изход на мола.
След минути сме в салона за красота, а там е пълно, точно както го помня, че е в края на седмицата. Натали и аз кацваме върху високите столове за педикюр и две момичета се залавят с босите ни крака. От последния ми педикюр мина много време и се надявам пръстите на краката ми да не са в ужасно състояние.