Выбрать главу

– Добре – казвам аз.

Камрин идва при мен, усмихва ми се и ме целува леко по устните. Все едно че преди малко не сме водили мъчителен и сериозен разговор.

– Тогава можеш пак да си си същият – вика тя.

– Какво искаш да кажеш?

– О, хайде – вика тя, – откакто се случи това, нито веднъж не си се опитвал да правиш секс с мен – усмихва се и бавно плъзва поглед по голите ми гърди. – Трябва да призная, че моят сексуален маниак Андрю Париш ми липсва. През последните три дни се позанимавах доста със себе си – навежда се към устните ми, а после към ухото ми, подръпва го леко със зъби и прошепва: – Само преди няколко минути го направих под душа. Трябваше да си там.

Усещам как по гърба ми, та чак до краката ме полазват тръпки. Мамка му, защо просто не ме помоли да ѝ помогна. С удоволствие щях да го направя. А и тя със сигурност вече ще го е разбрала.

Хващам с ръце лицето ѝ и страстно я целувам, а тя ме сграбчва за пениса. Докато се усетя, се озовавам по гръб върху леглото и тя се настанява върху мен. Пръстите ѝ дърпат ластика на боксерките ми, а в очите ѝ проблясват дяволити пламъчета.

О, Боже Господи, дали ще го налапа…

Дори не разбрах кога съм затворил очи, когато усетих пръстите ѝ да шарят под боксерките. Започва да ги смъква, а аз виждам само опакото на клепачите си.

Съзнанието ми надига грозната си глава и я спирам, като се надигам на лакти върху леглото.

– Бейби, не точно сега.

Тя се цупи като малко кученце и на мен ми се иска да се предам, защото това направо ме разтапя.

– Искам да го направиш. Повярвай ми… наистина го искам – казвам аз и се смея на собствените си думи. – Но почакай. Устата ти ще е винаги добре дошла и аз…

Тя накланя встрани глава и широко ми се усмихва.

– Всичко е наред – казва Камрин, целува ме още веднъж и скача от лег лото. – Прав си. Последното нещо, което искам, е майка ми да ме завари, че ги правя минет.

Наистина ли току-що отказах да ми духа? Това момиче няма никаква представа колко здраво ме е хванала за топките. По-добре да не ѝ казвам, защото може да злоупотреби с властта си. По дяволите, какви ги говоря? Искам да злоупотреби. Много я обичам.

По-късно същата сутрин Камрин излиза заедно с майка си, след като успяха в последната минута да уговорят час при гинеколога ѝ. Искаше ми се по някое време да поговоря с майка ѝ за нещата, които Натали се опита да ми каже, но така и не ми се удаде такава възможност. Трябваше да тръгнат след час за прегледа и щеше да изглежда странно, ако се бях уединил в някоя стая с майка ѝ. Камрин веднага щеше да разбере, че говорим за нея.

Девет

Камрин ми остави своята кола. Веднъж я попитах защо в онзи ден в края на юли не е тръгнала със собствената си кола вместо с автобуса, а тя ми отговори:

– Ти защо не тръгна със своята?

Костваше ми големи усилия да се наместя на шофьорската седалка в малката червена тойота, но го изтърпях и се отправих към кафенето на “Старбъкс”, където се бях уговорил за среща с Натали.

Имах усещането, че всичко в цялата тази работа е опасно и нечисто. Имам предвид нечисто в буквалния смисъл на думата. Че след като приключи, ще ми се иска да се изкъпя със сапун “Лава”. Натали влиза без Блейк и си проправя път през заведението към мен. Дългата ѝ черна коса е прибрана в конска опашка. Бях се погрижил да заема маса възможно най-далеч от високите прозорци от страх да не би някой да ме види с нея. Няма значение, че никой тук не ме познава, въпреки това. Опитах се да я накарам просто да ми каже за какво става дума по телефона, но тя настоя да се срещнем.

Сяда в празния стол и стоварва чантичката си върху масата.

– Аз не хапя – казва със самодоволна усмивка тя.

Може би не, но се обзалагам, че твоята…

– Не е нужно да се преструваш, че ме харесваш – прекъсва мислите ми тя. – Кам не е тук. А и аз не съм толкова тъпа, колкото ме мислиш.

Признавам, че ме изненада. Наистина си мислех, че не подозира за моята неприязън към нея. Може да е най-добрата приятелка на годеницата ми, но тя наистина е засегнала много Камрин, когато преди месеци ѝ е запушила устата и не ѝ е повярвала, че бившият ѝ приятел, Деймън, е признал, че си пада по нея. Това е много обидно.

Изтягам се назад в стола и скръствам ръце на гърдите.

– Е, добре, след като ще бъдем откровени един към друг, кажи ми, по дяволите, какъв ти е проблемът?

Това я завари неподготвена. Тя разтваря широко очи от изненада и после ги присвива. Като че ли дъвче отвътре устната си от досада.

– Какво искаш да кажеш?

Сега пък тя накланя глава на една страна и конската ѝ опашка пада отстрани.