Не мога да кажа дали е на път да свърши, когато внезапно тя ме сграбчва за косата и със сила ме принуждава да отдръпна устата си. Продължава да мачка с пръсти косата ми, а аз чакам и се питам за какво мисли и защо ме накара да спра.
Като че ли чака нещо, но не съм сигурен какво. Единственото нещо, за което мога да мисля в момента, е да проникна в нея. Полагам неимоверни усилия да се сдържа, да не я обърна и да я накарам да застане опряна на ръце и колене, да дърпам силно косата ѝ, докато я заболи, да…
Тя накланя глава на една страна и ме гледа, изучава ме и като че ли обмисля следващата си стъпка. Аз съм като хипнотизиран от лицето ѝ. Има нещо загадъчно и нежно в него, което не съм виждал преди. След това ме избутва с ръка от ръба на леглото и инстинктивно лягам по гръб. Камрин пропълзява върху мен и започва да ме целува по корема, по ребрата и гърдите, като продължава да се придвижва нагоре, докато се настанява в скута ми. От гърдите ми се изтръгва спонтанен стон, когато усещам топлината и влагата ѝ. Тя ме гледа усмихната, мила и невинна, макар да знам, че съвсем не е така. После го хваща с ръка и аз усещам как очите ми като че ли ще се качат върху проклетото ми чело, когато тя си го вкарва и започва да се плъзга надолу толкова бавно, че направо е мъчително.
Оставям я да ме чука толкова дълго, колкото ѝ се иска, но това ми коства огромни усилия да не свърша преди нея. И в тази последна секунда се случва нещо, което никога не съм очаквал. Вътрешно се паникьосвам и се надявам тя да не го е усетила, когато за част от секундата трябваше да взема съдбоносното решение дали да се отдръпна от нея или не.
Сърцето ми бие толкова силно. Задъхвам се и по челото ми избиват капчици пот, въпреки че въздухът в стаята е студен. Когато започвам да свършвам, Андрю, някак объркан и паникьосан, се отдръпва. Това малко ме изненадва, но не го показвам. Вместо това се навеждам напред, като едва докосвам с гърдите си неговите и като движа нагоре-надолу ръката си, му помагам да свърши.
След това се отпускам напълно върху него, опряла бузата си върху гърдите му, и продължавам да стоя на колене върху него. Той е прострял и двете си ръце върху леглото и едва си поема дъх, а после силно ме прегръща. Усещам как притиска устни в косата ми.
Лежа тук и мисля. Мисля за това, което току-що се случи, и за това, което не се случи. Мисля си колко хубаво мирише той и колко топла е кожата му върху моята. Мисля колко покорен е станал. И всичко това е, защото се безпокои да не ме нарани физически, емоционално, може би дори и душевно. И го обичам за това. Обичам го за това колко много ме обича, но се надявам да не продължава вечно да ме щади толкова.
Засега ще го оставя на мира. Предполагам, че първо трябва да докажа, че отново съм същата, преди той да престане да е толкова предпазлив с мен. И го уважавам за това.
Повдигам бузата си от гърдите му и му се усмихвам.
Чудя се дали ще се опита да ми обясни, да ми каже защо се отдръпна, може би да каже, че не е сигурен дали би трябвало да го направи. Обаче той така и не казва нищо. Може би чака мен. Аз обаче също не казвам нищо.
За да наруша мълчанието и да разсея атмосферата на несигурност в стаята, предизвикателно извивам бедрата си, докато съм върху него, и тихо се смея.
– Трябва първо да ме оставиш да се съвзема, момиче – казва той и също ми се усмихва, като ме пляска с две ръце по задника.
Аз надавам вик и се преструвам, че ме е заболяло, а после продължавам да се извивам върху него.
– По-добре ще е да престанеш – предупреждава ме той и трапчинките на бузите му стават по-дълбоки.
Отново го правя.
– Мислиш, че се шегувам ли? Направи го отново и ще съжаляваш.
Разбира се, че го правя отново, и психически се подготвям за това, което той възнамерява да направи, за да ми даде урок.
Той се пресяга, сграбчва ме и за двете зърна с ръце и започва да ги дърпа с пръстите си толкова силно, че ме кара да изтръпна от страх да не би да ги откъсне.
– Ооох! – изохквам през смях аз и го хващам за ръцете, но той ги дърпа малко по-силно, когато се опитвам да ги махна.
– Казах ти – клати заканително глава, и то с такава сериозна физиономия, че съм впечатлена колко убедителен изглежда. – Трябваше да ме послушаш.
– Моля те, моля те, моля те, пусни ме, ооох!
Андрю облизва пресъхналите си устни и небрежно казва:
– Ще слушаш ли?
Бързо кимам десет пъти с глава.
Той присвива дяволитите си зелени очи и продължава да ме измъчва.
– Заклеваш ли се?