– Заклевам се в гроба на отдавна починалото ми куче Бийбоп!
Той стисва гърдите ми и дръпва още веднъж, което ме кара да премижа и да стисна зъби, преди да ги пусне. После се изправя на леглото и обгръща кръста си с краката ми. Навежда се напред и прекарва леко езика си през всяка гърда, след което ги целува.
– Така по-добре ли е? – пита Андрю и се взира в очите ми.
– По-добре – шепна аз.
После ме целува по устните и прави нежно любов с мен, преди да заспим прегърнати някъде към три сутринта.
Единадесет
Мислех, че тази сутрин ще имам по-тежък махмурлук от обичайния. Миналата нощ пих за първи път от месеци, но не се оплаквам. Обръщам се на една страна и когато виждам часовника до лицето си да показва, че Андрю трябваше да е на летището преди час и половина, пуля очи и се изправям в леглото.
– Андрю! – викам и го разтърсвам да се събуди.
Той пъшка, обръща се и едва-едва отваря очи. Протяга ръка и се опитва да ме събори под нея, за да продължи да спи, но аз я отблъсквам.
– Ставай. Изпуснал си самолета.
Единствената част от тялото му, която се помръдва, са очите, които се опулват също като моите, и когато най-после проумява какво му казвам, останалата част от тялото му също реагира.
– Мамка му! Мамка му! Мамка му!
Става от леглото и застава гол по средата на стаята.
Никога не ми омръзва да го гледам – гол или облечен, няма значение! И до днес не мога да намеря логично обяснение как се озовах при него. Той вдига двете си ръце към лицето, прекарва ги през косата си, задържа ги на тила, а изпъкналите му мускули се втвърдяват. После изпуска дълга примирителна въздишка.
– Ще трябва да хвана някой по-късен самолет.
Ставам от леглото и вдигам хавлията си от пода, за да отида под душа.
– Не че имам нещо против да постоя тук с теб още няколко часа – казва той и застава зад мен.
– Не знам, Андрю – казвам аз, загръщам се с хавлията и завързвам колана отпред. – Тъкмо мислех да се отърва от теб – продължавам аз и се усмихвам, докато съм с гръб към него.
В стаята настъпва мълчание.
– Сериозно ли говориш?
Няма как да не се засмея на изумлението в гласа му. Обръщам се кръгом и го целувам по устните.
– Не, по дяволите, не говоря сериозно. Може пък аз да съм изключила алармата на часовника снощи. Може пък съвсем съзнателно да съм го планирала.
Усмивката му става по-широка, целува ме и заобикаля леглото, за да си потърси боксерките.
– Наистина ли го направи? – пита той и ги намъква.
– Не, не съм. Но идеята е добра. Ще я запомня за следващия път. Искаш ли да се изкъпеш заедно с мен?
В същата секунда на вратата на стаята някой чука. Разбрал, че това вероятно е майка ми, Андрю се стряска, сяда на леглото и покрива краката си с одеялото.
Отварям вратата и виждам майка ми да стои там в цялото ѝ бледорусо великолепие. Облякла е светлорозова, закопчана догоре блуза и е сложила розов руж на бузите, за да е в тон с нея.
– Стана ли? – пита тя.
Не мамо, ходя насън. Понякога е направо смешна.
Забелязвам я да хвърля поглед към Андрю. Вече изрази безпокойството си да не би да забременея отново, но, разбира се, не би могла да очаква да не правим секс. Тя тъкмо това иска, ама няма да стане.
Усмихва ми се едва-едва и пита:
– Искаш ли днес да дойдеш с мен у Бренда?
Категорично не. Обичам леля Бренда, но не чак толкова, че да се задуша до смърт в пълната ѝ с цигарен дим къща.
– Не, имаме планове с Натали.
Всъщност нямам никакви планове, но както и да е.
– Е, добре. Ами… – тя отново поглежда към Андрю, а после мен. – Мислех, че той ще пътува за Тексас тази сутрин?
Пристягам колана около хавлията си и скръствам ръце.
– Е, да, ама се успахме. Ще вземе по-късен полет.
Майка ми кима и поглежда към него още веднъж. Усмихва му се леко и той прави същото. Неловко. Тя наистина харесва Андрю, но определено не е свикнала мъж да спи заедно с мен в стаята ми, дори и след като той е тук от две седмици. Ако не бях почти на двадесет и една и сгодена за него, той със сигурност нямаше изобщо да е тук. Същевременно тя знае, че се обичаме, и след това, което се случи с бебето, иска той да е тук с мен. И въпреки това е неловко. За всички ни. Да, Андрю и аз сериозно трябва потърсим собствено жилище.
Наше жилище… тук в Ралей. Изведнъж усещам като че ли нещо тежко засяда в гърдите ми.
Майка ми най-после ни оставя и аз поглеждам към Андрю, който стои изнервен и намръщен, защото се чувства съвсем неловко с чаршафа, покрил скута му.
– Идваш ли с мен под душа? – питам отново аз, но виждам, че вече не му се ще.