– Жива ли си там вътре?
Андрю маха с ръка пред лицето ми.
Аз се сепвам и се връщам от миналото обратно в настоящето в такова приповдигнато настроение от онова хапче, като някое хвърчило във висините. Веднага съобразявам, че трябва бързо да възстановя спокойствието си, за да не разбере той какво става.
Дванадесет
Предполагам, че промените в настроението се запазват за известно време дори и след… ами, след бременността. В рамките на един час Камрин изпадна в обичайното си еуфорично настроение, характерно за Ла Ла Ленд[4]. Но изглежда щастлива, а кой съм аз, че да я съдя за това как е решила да го покаже?
Обаче фактът, че внезапно поиска да напусне Ралей и да отиде на съвсем различно място дори само за един уикенд, ми се струва странен и просто трябва да я попитам.
– Защо толкова скоро? Аз наистина съм изцяло за това да отидем, но мислех, че искаш да си тук, да потърсиш апартамент и така нататък?
– Е, да, така е… – казва тя, но не е много убедителна. Все още някак разсеяно се усмихва, което ми се струва странно. – Просто мисля, че трябва да отидем на гости, докато имаме тази възможност, защото, след като започна работа тук, не е много сигурно дали ще намеря свободно време някой уикенд.
Тя скръства ръце върху корема си и непрекъснато движи пръстите си, като че ли не я свърта на едно място.
– Ти добре… – спирам по средата на изречението. Няма да направя точно това, което тя каза, че трябва да престанем да правим – да се тревожим непрекъснато за нея и през цяло време да я питаме дали е добре. Усмихвам се и казвам: – Пак ще се обадя на Ейдън и ще му кажа, че ще отидем при него и Мишел през този уикенд.
Чакам я да каже дали е съгласна за продължителността на гостуването ни и когато не казва нищо, добавям:
– Това означава, че няма смисъл да се връщам в Тексас за нещата ни, докато не се върнем от Чикаго.
Казах го повече като въпрос. Трябва да призная, че от тази несигурност къде ще бъдем на следващия ден започва да ми се замайва главата. Съвсем различно е от времето, когато пътувахме по магистралите, живеехме за момента и изпълвахме със съдържание думата спонтанно. Тогава целта ни беше да не знаем какво ще ни донесе следващият ден. Обаче точно сега не съм сигурен какво става.
Тя кима и придърпва един кухненски стол, където никога не сяда. Освен когато си яде закуската. Струва ми се, че има нужда да поседне.
Чакай – казвам внезапно. – Теб устройва ли те да се наставям в апартамент? Можем да намерим малка къща някъде – мисля, че като я карам да отговаря, ще разбера как е, без да питам: какво ти е?
Тя клати глава.
– Не, Андрю, нямам нищо против апартамент. Тази въпрос няма връзка с каквото и да било. Освен това не смятам да ти позволя да похарчиш наследството си за къща в щат, който сам не си избрал.
Придърпвам стола до нея и сядам с ръце върху масата пред мен. Поглеждам я и казвам:
Ще отида там, където идеш и ти. Знаеш го. Стиг а да не поискаш да купим някое иглу в Арктика или да се преместим в Детройт. Все ми е едно. А и ще правя каквото си поискам с наследството си. Всъщност какво друго мога да направя с него, освен да купя къща? Това правят хората. Купуват големите неща с големите неща.
Имаме 550000 долара, които наследих от баща си, когато почина. Братята ми получиха стадо по толкова. Това са много пари, а аз съм обикновен човек. Какво друго, по дяволите, мога да направя с такива пари? Ако Камрин не беше влязла в живота ми, щях да живея сам в скромна къща с една спалня някъде в Галвестън, щях да ям японска юфка и да вечерям пред телевизора. Скромните сметки, които имам, щяха да бъдат платени и щях да продължавам да работя за Били Франк, защото харесвам миризмата на двигатели. Със своите скромни изисквания Камрин много прилича на мен и това прави връзката ни идеална. Ала понякога наистина се дразня, че тя просто нс може да приеме факта, че моите пари са и нейни. Дори не ми позволява да възстановя тези от кредитната ѝ карта, които беше похарчила по време на пътуването с автобуса, когато се срещнахме. Баща ѝ и беше оставил 600 долара в кредитна карта за извънредни разходи. И тя много упорито настоя сама да ги плати. И го направи с половината от изкараното за изпълненията ни в Левис.
Ако има нещо, което изобщо ме тревожи в нея, е тъкмо това. Аз съм решил да се грижа за нея, независимо дали го иска или не. И тя трябва да се примири с това.