– Нека просто се позабавляваме няколко дни в Чикаго, а когато се върнем, ще тръгнем да купуваме жилище. Заедно.
Ставам и бутвам назад стола си, с което искам да кажа: Това не подлежи на спорове.
– Не, ако ще купуваме къща, аз ще трябва да спестя…
Махам рязко с ръце пред себе си.
– Престани да си толкова упорита – викам аз. – Щом като толкова много се тревожиш за “твоята половина” от парите, винаги ще можеш да ми се отплатиш със секс и стриптийз от време на време.
Тя остава с отворена уста и широко отворени очи.
– Какво, по дяволите? – вика Камрин през смях и не успява да се направи на обидена. – да не съм проститутка!
Става и удря леко с длан по масата, но мисля, че го прави повече за да запази равновесие, отколкото да протестира.
Усмихвам се и се каня да изляза от кухнята.
– Сама си го изпроси – казвам и се отправям към входа на кабинета, като поглеждам за миг през рамо и виждам, че та не се е помръднала, вероятно защото още е в шок. – А ти ще бъдеш такава, каквато аз пожелая! – провиквам се аз, след като се отдалечавам. – Няма нищо лошо в това да си моя проститутка!
Забелязвам с крайчеца на окото, че се втурва към мен. Притичвам през кабинета, прескачам дивана от другата страна като някоя нинджа и се измъквам през задната врата на къщата, а тя ме следва. Писъците и смехът ѝ огласят къщата, докато се опитва да ме настигне.
Самолетът ни каца на летище, О’Хеър” в петък следобед. Благодаря на Бога, че не виждам планини от сняг. Вземам си думите назад за едно нещо, което казах на Камрин – че можем да отидем да живеем навсякъде, където тя поиска. Категорично ще отстоявам мнението си, ако някога реши, че иска да живее някъде, където през зимата обикновено има сняг и студ. Мразя ги, И го страстно. И съм леко замаян, също като Камрин във вторник, когато виждам безснежния пейзаж и усещам върху лицето си, че е малко над десет градуса над нулата. Сравнително топло за това време на годината в Чикаго, но не се оплаквам. Глобално затопляне? Че то не било толкова лошо нещо.
Ейдън ни посреща на аерогарата.
– Отдавна не сме се виждали, братле – казвам аз, стискам ръката му и го прегръщам, а той ме потупва няколко пъти по гърба и поглежда към Камрин.
– Радвам се да те видя – казва Ейдън.
Тя силно го прегръща.
– VI аз теб – отговаря Камрин и се отдръпва. – Благодаря за поканата.
– Заслугата е на настоятелната ми жена – казва той и повдига вежда. – Не че не съм искал да дойдете, разбира се – намигва ѝ.
Камрин се изчервява и аз я хващам за ръка.
Докато стигнем до къщата им, Мишел ни е приготвила късен обяд. Жената може да готви. Тя е като Ейдън и мен, когато стане дума за храна, затова не се изненадвам, че е приготвила дебели чийзбургери с много сирене. И бира. Аз съм на седмото небе.
Четиримата ядем в гостната и гледаме филм на шестдесетинчовия телевизор на Ейдън, като разговаряме по време на по-скучните моменти за това-онова. От началото на пристигането ни тук малко се безпокоях да не би Ейдън и Мишел да кажат нещо, което, макар и отдалече, да засегне темата табу за помятането на Камрин. Но почти бях уверен, че няма да го сторят. Като ги гледам, дори не мога да кажа, че изобщо мислят за това. Ейдън вероятно не толкова. Той се държи настрана от подобни сериозни теми. А Мишел си изигра картите, както трябва, като накара Камрин да се почувства напълно удобно и не ѝ даде никакъв повод да се замисля за това, което искаше да забрави.
Никога не съм виждал Камрин да се държи с Натали така, както сега се държи с Мишел, и това е хубаво. Изглежда, че неочакваното пътуване ще се окаже по-ползотворно, отколкото си представях.
По време на един от разговорите Ейдън отмята назад глава и избухва в смях. Никога няма да понеса спокойно онзи момент в присъствието на който и да било от братята ми.
– Ами да, Андрю беше пиян като мотика – обяснява Ейдън на Камрин, въпреки че непрекъснато му правя знаци с очи, – когато онзи моден агент отиде при него в бара ми през онази нощ.
О, ето че се започва. Ейдън наистина започна да разказва прекалено драматично онази случка. Камрин се е ухилила до уши и без съмнение се кефи, като ме гледа как се гърча до нея.
– Онзи седна до Андрю на високата табуретка и му каза нещо за това как бил изглеждал – Ейдън спира за малко и клати глава. – Обаче преди човекът да е свършил, Андрю се обръща към него и казва с безумно изражение като на Чарлз Менсън: ..Абе, приятел, ти ли ми изяде проклетите фъстъци?” Не мога да ти опиша онзи как го погледна. Беше уплашен и дори се отдръпна, защото си помисли, че Андрю ще го удари.
Камрин и Мишел се смеят.